Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 9 – стих 10

Апостолът вече е доказал, че макар Авраам да е имал много различни потомци, негово семе, потомство, е наречен именно Исаак и онези, които се раждат по неговия пример. Сега той казва: това можеш да видиш не само при Исаак, но, което е още по-значимо — при братята, родени от един и същ баща и една и съща майка, и то близнаци — Исав и Яков. И двамата имат един произход, но не получиха еднакви права: единият беше избран, а другият — отхвърлен. Затова не питай защо Бог е избрал езичниците и ги е направил семе на Авраам, а дори и Божии чеда, а евреите е отхвърлил.

Още по-ясно мисълта за това, че спасението не зависи от телесния произход, се потвърждава от историята на синовете на Ревека. И двамата ѝ синове — Яков и Исав — бяха напълно равни по произход: родени едновременно и от един и същи баща и майка. И въпреки това, както се вижда от последвалото, се случи същото, както в случая с Исаак и Исмаил — единият бе избран, а другият отхвърлен.

Изразът „нашия баща“ апостолът употребява, защото се обръща най-напред към християните от еврейски произход, за които Исаак действително е праотец по плът.