Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 9 – стих 11

Тук е необходимо предварително да изясним смисъла на онова, за което апостолът възнамерява да говори по-подробно. Мнозина са питали: защо езичниците бяха предпочетени пред юдеите? (защото никой не може да каже – заради добродетелта им, понеже всички са съгрешили). Апостолът поставя множество въпроси, които са непостижими за нас, но постижими за Бога.

Първо показва, че между двамата братя близнаци избраният е избран не поради добродетел, а отхвърленият е отхвърлен не поради порочност (понеже те още не бяха сторили нито добро, нито зло, тъй като се намираха още в утробата на майка си), а според избора и предведението Божие – единият бе избран и възлюбен, а другият – отхвърлен, както и пророкът казва: „Обикнах Якова, а Исава намразих“ (Мал. 1:2). Така всичко става по Божие дело, избор и предведение.

Но защо говоря само за тези лица? Всички израилтяни славиха златния телец, ала едни бяха наказани, а други не. И фараонът наистина беше жесток, но и мнозина други също бяха жестоки – защо тогава наказанието сполетя само него? Виждаш ли, че това е непостижимо за човешкия разум, но разбираемо само за Бога. Така и изборът на езичниците и отхвърлянето на юдеите ни изглежда неоснователно, но в очите на Бога и едното, и другото е напълно справедливо. Такъв е смисълът на целия този откъс.

Преди да изложи Божието определение за съдбата на Исав и Яков, апостолът смята за нужно да посочи обстоятелствата, при които това определение е било провъзгласено.
Това е важно, защото именно чрез тях това определение придобива още по-голяма сила и значение.

Първото обстоятелство е, че двамата синове на Ревека още не били родени, а второто, като следствие от първото, че нито един от тях все още не беше извършил нищо, което би могло да изрази неговото нравствено разположение.

И все пак Бог още тогава определи съдбата и на двамата, за да стане очевидно за всички времена, че Той избира и приближава до Себе Си някои хора по Своята собствена воля.

Защо постъпва Бог така? Отците и учителите на Църквата единодушно отговарят: „по Своето предзнание“ (срв. Рим. 8:29). Макар Яков и Исав още да не съществували, Бог вече е знаел какви ще бъдат (св. Йоан Златоуст).