Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 9 – стих 7

Бог, казва апостолът, е изпълнил обещаното. Той рече: „На тебе и на потомството ти ще дам тази земя“ (Бит. 13:15). Нека сега видим кое е това потомство. Не всички, произлезли от Авраам, са наистина негово потомство, и не всички, произлезли от Израил, са израилтяни, а онези, които са се родили по примера на Исаак и се отличават с добродетелта на Израил, чрез която той съзря Бога. Защото апостолът не каза „тези, които са от Яков“, а „от Израил“, напомняйки по-почетното име. Следователно, ако разбереш кои са родените по примера на Исаак, ще узнаеш, че обещанието не е лъжливо, понеже именно на такива са дадени обещанията. Затова Бог по никакъв начин не заслужава хула: каквото е изрекъл, това и е изпълнил, макар някои да не го разбират.

По-точният превод на стиха е следният: „И ако те (т.е. израилтяните) са „семето на Авраам“, това още не означава, че са и „чеда“.

Думата „чеда“ (τέκνα) тук има, несъмнено, особено значение: тя означава Божии чада (срв. Рим. 8:16), т.е. наследници на божествените обещания. Това тълкуване се потвърждава и от следващия, 8-и стих, където апостолът говори за „чеда Божии“.

“от Исаака потомство ще се назове с твоето име“ означава: само когато погледнеш към Исаак, можеш с право да кажеш: „ето истински потомък на Авраам!“ Авраам ще има и други потомци, чрез Исмаил и други свои синове, но те няма да бъдат признати за негови истински чада, както е Исаак.