Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 30

“които е предопределил, тях и призвал” – това показва, че първата стъпка в изпълнението на Божия план е призванието. То не е всеобщо, а се отнася до онези, които Бог е предузнал. Това е тайнственото действие на благодатта върху сърцето на човека, което го подтиква да приеме Божието слово (Фил. 1:6, 29). Този призив не остава безплоден: призваните са именно тези, които могат да възлюбят Бога и да Му отговорят.

“които е призвал, тях и оправдал” – оправданието предполага вяра; затова апостолът включва вярата в самото понятие „призвание“. Бог призова, хората повярваха – и чрез това бяха оправдани. За освещението апостолът не говори отделно, защото го приема за неразделна част от оправданието.

“които е оправдал, тях и прославил” (ἐδόξασεν) – тук глаголът е в минало време, за да подчертае сигурността на бъдещото прославление: както Христос вече е прославен, така и вярващите непременно ще бъдат. Подобно на пророците в Стария Завет, апостолът говори за бъдещи събития като за вече станали.

Трябва да отбележим, че макар апостолът тук приписва цялото наше спасение – призванието, оправданието и прославлението – единствено на Бога, това съвсем не изключва необходимостта от участие и отговор на самите спасявани. Така например в посланието до ефесяните той подчертава, че Бог ни е предназначил да вършим добри дела (Еф. 2:10). В посланието до филипяните казва, че християните трябва сами „със страх и трепет да извършват своето спасение“ (Фил. 2:12). Тук обаче той не споменава за ролята на човешката свободна воля, защото целта му е да покаже най-сигурната основа за нашата увереност в бъдещото прославление. А какво може да бъде по-твърдо от Божието определение за спасението, изразено в нашето призоваване и оправдаване?