Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 29

Бог предварително знае онези, които са достойни за призванието, и след това ги предопределя. Следователно първо идва предвиждането, а после предопределението. Под предопределение трябва да разбираме непоколебимата благословена воля на Бога. Така Той предварително знаел, че Павел е достоен за евангелското служение, и поради това го предопределил — тоест неизменно решил да го призове.

Онези, за които Бог напред знае, че са достойни за Неговия призив, Той прави подобни на образа на Своя Син. Какъвто е Единородният по естество, такива те стават по благодат — осиновени Божии чеда. Христос е „първороден между много братя“ според домостроителството, защото по Своята божествена природа Той е Единороден. Въплъщавайки се, Той съедини плътта Си с цялата човешка природа, стана наш начатък, освети в Себе Си осъденото човешко естество и затова по право се нарича Първороден, а ние — Негови братя.

„А които призова, тях и оправда“, като ги освободи от греховете и ги направи праведни чрез „банята на възраждането“.

„А които оправда, тях и прослави“, като ги удостои с осиновение и им дарува останалите благодатни дарове.

Апостолът обяснява на какво се основава Божия замисъл за хората и как се осъществява той.

“предузнал” (ὅτι οὓς προέγνω, на слав. яко ихже предувѣдѣ) – това означава, че Божията воля се основава на предзнанието: Бог е виждал вярващите още преди те да съществуват, предвидял е тяхната вяра и любов към Него, като вече реалност (ср. Рим. 4:17).

“предопределил” (προώρισεν, на слав. предъустави) – този глагол има същото значение, като изволение, воля в предишния стих (в гръцкия текст на 28 стих: πρόθεσιν – намерение). Това предопределение не е абсолютно, а почива върху Божието предзнание за качествата и отклика на самите личности.

“да бъдат сходни с образа на Сина Му” (συμμόρφους τῆς εἰκόνος τοῦ Υἱοῦ αὐτοῦ), т.е. да споделят славата, която Христос получи след завършване на делото на изкуплението. За вярващите това ще означава осиновяване и изкупление на телата им (ст. 23). Крайната Божия цел е да събере едно духовно семейство, в което Христос като Първороден да бъде Глава и Център (Еф. 1:10)