Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 1

Тъй като мнозина и след кръщението съгрешават, апостолът прибавя: „които не живеят по плът“, за да покаже с това, че всяко зло произтича от нашето нерадение. Сега вече е възможно и дори лесно да се живее не по плът, докато преди Христос това е било много трудно. Но ние трябва не само да не живеем по плът, а и да живеем по дух, защото венецът не се дава само за въздържание от порока, а за участие в добродетелта и в духовните дела.

Апостолът достатъчно ясно изобрази състоянието на невъзродения човек, който живееше под закона. Нищо друго, освен осъждане от Бога, не можеха да му донесат всички негови опити за самооправдание. Сега, в християнството, положението на човека е съвсем друго. Законът на греха и смъртта вече не тежи над него. Бог, като изпрати Своя Син за спасение на хората, осъди греха и оправда онези, които живеят не по плът, а по дух. Хората вече не трябва да се поддават на този свой предишен господар – плътта. Нека в тях пребъдва Божият Дух или Духът Христов, и този Дух с времето ще ги избави и от телесната смърт, както ги е избавил от духовната.

„и така“ – този изказ показва, че апостолът прави извод от казаното в 6 и 7 глава.

„сега“, тоест след като сме повярвали в Христос.

„никакво осъждане“ – тоест присъда, която осъжда на смърт (Рим. 7:24).

„не по плът, а по дух“. Този израз обяснява предходните думи: в Христа Иисуса. Впрочем, най-древните кодекси не съдържат този израз и затова в по-новите издания той се изпуска, така че първият стих завършва така: „за онези, които са в Христоа Иисуса“.