Тъй че законът е свет, и заповедта – света, справедлива и добра.
Тъй че законът е свет, и заповедта – света, справедлива и добра.
Тук апостолът прави заключение от казаното в стихове 7–11. Законът като цяло, както и всяка отделна негова заповед, е свят сам по себе си – той издига човека над греховния свят и изисква пълна преданост към Бога. Освен свят, апостолът нарича заповедта и праведна, защото установява правилните отношения между хората и е пряко противоположна на греха. Той я нарича още и блага, т.е. благотворна, „даряваща живот на онези, които я пазят“ (блаж. Теодорит).
Псалтир – глава 18 – стих 8
Законът на Господа е съвършен - укрепява душата; откровението Господне е вярно - простите прави мъдри.
Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 1 – стих 8
А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно,
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Тук апостолът много ясно затваря устата на маркионити, манихеи, симониани и всички, които осъждат Стария Завет. Защото той открито заявява, че законът е свят, а заповедта – свята, праведна и добра. В същото време прави разлика между закона и заповедта – както между общото и частното: в закона има и догмати, и отделни заповеди. И едните, и другите са свети – догматите, и заповедите, свързани с човешките дела. Следователно те са постановления на благия и праведен Бог, макар споменатите еретици да богохулстват, твърдейки, че законът произхожда от зъл бог.