Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
С появата на десетата заповед грехът използва тази заповед като повод и порожда у човека множество пожелания. Дотогава грехът като че ли се намирал в умъртвено, неактивно състояние.
По-точният превод на този стих е: „грехът тогава взе повод и произведе в мен чрез заповедта (διά τῆς ἐντολῆς, а не „от заповедта“, както е в нашия превод) всякакви пожелания“.
„повод“. По-точно според гръцкия текст, опорна точка (ἀφορμή), тоест различните неща, забранени от заповедта, върху които човекът спира вниманието си.
„чрез заповедта“. Известно е, че всичко забранено изглежда на човека особено желано и примамливо. Тази мисъл е изразена от Овидий с думите: „стремим се към забраненото“ (Amores II, 14.17). Разбира се, подобно съблазняващо действие упражнява самата забрана върху вече повредената от греха природа на човека, в която силно действат егоистични стремежи. Но върху чистата природа на първите хора самата забрана не оказала пагубно въздействие – тяхната гибел дошла не от сърцето им, а от дявола-съблазнител, тоест от външна сила.
„мъртъв“ означава бездействен – подобно на болест, която съществува само в зародиш и се нуждае от благоприятни условия, за да се развие.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 4 – стих 15
защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Апостолът не казва, че законът „произвежда пожеланието“, а че това прави грехът, който според Златоуст е „безгрижната и покварена воля“. Някои тълкуват под „грях“ и самия дявол, или пък склонността към удоволствия и влечението към злото. Тъкмо грехът използва самото поучение на закона за зло.
Несправедливо би било да се вини лекарят, ако на болен от треска, който не престава да иска вода, той забрани да пие и с това още повече усили жаждата му. Задачата на лекаря е да забрани, но не и да пие вместо болния. Така и законът имаше за цел чрез своето учение да отвърне човека от греховното пожелание. Но волята, влюбена в греха, направи пожеланието още по-силно и произведе не едно, а всякакви пожелания, като напрегнато тласкаше човека към зло. Защото именно когато на някого му се забрани нещо, той започва още по-силно да копнее за него.
Затова грехът се проявява най-ясно, когато законът е престъпен. „Защото без закон грехът е мъртъв“ – т.е. не се смята за съществуващ. А когато има закон, който посочва какво е дължимото, тогава грехът оживява – проявява се и става явен грях за онези, които съзнателно престъпват закона.