Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
„Умре ли мъжът“. Апостолът посочва само един случай, в който е възможен втори брак за жената – смъртта на мъжа. За това, че жената може да се омъжи отново, ако мъжът й даде развод, апостолът не говори, защото в примера му действащата страна е жената, а при развода тя не е била такава (Втор. 24:1).
„Освобождава се от закона, който я свързва“, т.е. престава да съществува като съпруга и се освобождава от властта (закона) на мъжа си.
Четвърта книга Моисеева – Числа – глава 5 – стих 12
обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някому изневери жената и наруши вярността към него,
От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 32
Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
После пояснява от друга гледна точка: когато умре съпругът, жената е свободна да се омъжи за друг. Тук мъжът е образ на закона, а жената – на неговите слушатели. Следователно би трябвало да се каже: „братя, законът няма власт над вас, защото той е умрял“. Но апостолът не изразява това така, за да не огорчи юдеите, а представя именно жената като умряла – тоест самите юдеи, които по този начин се ползват от двойна свобода. Защото ако жената е свободна, когато умре мъжът ѝ, то още повече е свободна, когато умре и самата тя.