Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
Като е приел тези закони, Той е направил и жената благоразумна. Защото като чуе, че ако се разведе, тя няма да се омъжи, ще обича мъжа си и ще се грижи за него. И така, като направи виновен за прелюбодеяние както онзи, който безпричинно прогонва жена си, така и онзи, който се жени за разведената жена, той свърза по-тясно мира между съпрузите и укрепи още повече желанието да не се прелюбодейства.
Тълкувания на четирите Евангелия
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Това е един от най-трудните стихове – не че е труден сам по себе си, а защото засяга твърде сложни практически житейски отношения. Затова при неговото обяснение трябва първо да разгледаме значението на отделните термини, а след това и общия смисъл на речта на Спасителя. Ще изложим тази тема възможно най-кратко, а за тези, които се интересуват от подробностите, ще посочим една много ценна от научна гледна точка брошура на професор Н. П. Глубоковски, озаглавена: „Развод поради изневяра и неговите последици според учението на Христос Спасителя“ (Санкт Петербург, 1895).
Първата трудна дума, с която се сблъскваме при разглеждането на настоящия стих, е παρεκτός. На руски тя се превежда „освен“, на славянски „с изключение“, Vulgatä: excepta (fornicationis) causa. (В синодалния превод на БПЦ е преведена с „не поради“, бел. пр.) Παρεκτός навсякъде се превежда еднакво с „освен“, с изключение на превода на Лутер, който не е достатъчно ясен; по-новите немски преводачи, вместо es sei denn um Ehebruch, както при Лутер (в скоби), превеждат по-добре и по-точно, ausser dem Grunde der Hurerei. “Παρεκτός – казва професор Н. З. Глубоковски – не присъства изначално в гръцкия език”, а произходът му се отнася към периода между 322 и 150 г. пр. Хр. Във всеки случай тя не се среща нито в класическите, нито в семитските езици, където πάρεκ и πάρεξ се използват в еднакъв смисъл. Сигурно е обаче, че παρεκτός, според същия професор, е обозначавал (заедно с други изрази) „да се изключи онова, което е извън дадения ред и не се подчинява на неговите закони“. По-нататък е необходим λόγος (т.е. причина). Ако тя не съществува, тогава изразът „да се разведе, с изключение на прелюбодейството“ би бил неразбираем. Λόγος тук означава причина (causa, Grund). Значение: ако някой се разведе, освен когато е принуден да го направи по основателна причина – прелюбодейство на съпругата или по принцип на една от страните и т.н.
Следващата дума е πορνεία. Евтимий Зигавин казва: Христос „заповядва да не се развежда с жена си “по друга причина, освен за прелюбодейство” (това трябва да е руският превод на стих 32 въз основа на горното), т.е. без (δίχα) разврат (πορνεία), но разврат (πορνείαν) тук Той нарича прелюбодейството (μοιχείαν).
Според професор Глубоковски терминът πορνεία не е бил толкова специализиран, че да не може да има спор за неговото съдържание. Далеч не е безинтересно, че Христос използва πορνεία, въпреки че – всъщност – става дума за μοιχεία. Ако няма πορνεία, онзи, който пуска жена си, “потъпква самата основа на брака, разделя онова, което Бог е съчетал чрез закона на природата и е осветил в християнството чрез специално тайнство”. След това смисълът на по-нататъшните думи на Спасителя ни изглежда по-ясен.
Всеки, който се развежда с жена си (или жена с мъжа си) по друга причина, освен поради вина в прелюбодейство, кара (дава повод) разведената (изоставена) страна да прелюбодейства поради липса на удовлетворение на плътската страст. По този начин едно зло, самоволното отделяне от съпругата (или съпруга) без каквато и да е основателна причина (вината за прелюбодейство), влече след себе си друго, кара невинно изоставения (или изоставената) да падне в грях, да прелюбодейства, и този грях, както можем да съдим от тона на Христовата реч, пада с цялата си тежест не върху изоставения (или изоставената), а върху този, който напуска без вина, и по този начин вината му става още по-голяма. Това личи от използвания тук глагол ποιεῖ αὐτὴν (я прави, на бълг. ез., бел. пр.) Освен това този, който влиза в нова връзка с жена, която е разведена без вина, също извършва грях, но този грях отново трябва да се вмени на мъжа, който се развежда със съпругата си без нейна вина. Така че произволният развод е съвкупност от много злини, много грехове, които тежат на човека, който допуска произволен и неоправдан развод.
Това е същността на Христовото учение в този стих. Възможно е Той да не е говорил за жените, защото такива не е имало сред слушателите Му. Но „ако някой започне да твърди, че Господ е допуснал като причина за изоставяне на съпруга само прелюбодейството, което се извършва при непозволения конкубинат, то може да се каже, че Господ е говорил и на двамата верни, не им позволявайки да се изоставят един друг, освен поради вината за прелюбодейство“ (блаж. Августин). Подобен възглед за брака от страна на Спасителя може да бъде оправдан и от разумни съображения. „Отношенията между половете – казва Толюк – ни въвеждат в най-дълбоката тайна на живота; без двойственост няма живо единство; без противопоставянето между положителното и отрицателното няма раждане. Законът за полярността преминава през царството на звездите и планетите, както и през другите сили, елементи, материя и сфери на света, само че, естествено, във всяка сфера той се изразява по различен начин.“ Така че съюзът между мъжа и жената е израз на естествената “полярност”, присъща на световния ред, установен от Бога, и нарушаването му противоречи на всички природни закони. Спасителят никъде не се е изказвал против брака и е известно, че е осветил брака със Своето присъствие (в Кана Галилейска). Но Той неведнъж е осъждал нарушаването на брачната връзка. Освен това „раждането на дете – казва същият учен – не е необходимо да се разглежда като отделен акт, то предполага възпитание, като продължение на първоначалния акт за получаване на живот чрез телесното раждане“. Това също не може да оправдае произволни и безпричинни разводи, освен в случаите, когато самото тайнство на брака е унищожено поради вина за прелюбодейство.
Но зад всичко това, разбира се, възникват много други правни въпроси. Напълно сме съгласни, че „каноничната традиция допуска развод поради прелюбодеяние и дори допуска нов брак за невинния, макар той да се отказал и по по-малко основателни причини“; че „оставянето на съпругата е мислимо и в християнската Църква по причина, пунктуално отбелязана от Спасителя” (Глубоковски). Но как да постъпим, ако прелюбодейството, което е единственото прегрешение, когато разводът е допустим, бъде представено като средство за получаване на развод от нелюбима съпруга или нелюбим съпруг? С други думи, ако умишленото прелюбодеяние бъде извършено, за да се получи развод, както се случва на практика, или когато дори „поемат вината“, без да са виновни за това. Може ли само прелюбодейството да се счита за основателна причина за развод, или може да има и други причини, като например импотентност, болест, несходство в характерите, престъпление и т.н.? Тези правни въпроси се решават от факта, че Спасителят гледа на нарушаването изобщо на брачните връзки като на грях. Тогава всеки може да реши по съвест дали извършва грях, като се развежда с жена си или жена със своя мъж, и да постъпва според повелите на своята съвест, имайки постоянно предвид тази заповед. Тук очевидно отново излизаме от сферата на чисто моралното учение и навлизаме в практическо-правната област, чието развитие и конкретно прилагане на заповедта Новият завет винаги оставя на самите хора. Той дава само светлината, в която трябва да се разрешат практическите морални отношения. В практиката почти винаги има индивидуален случай, който се разрешава чрез едно или друго приложение на учението и принципа към него. Ще приключим тази дискусия, като отбележим само, че излизането от областта на чистото нравствено учение и нарушаването му винаги и неизменно свидетелства само за „друг закон“, който противоборства в човека на закона на неговия ум и го прави пленник на греховния закон, който е в неговите членове (Рим. 7:23). Всички многобройни злоупотреби, които се случват в брачния живот, са само доказателство за продължаващия живот на „стария човек“ и за нищо друго.