Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
„А Божият дар“ – не казва: „Божието възмездие“, а „дар“. Защото вие не го приехте като награда или отплата за трудове, а всичко това стана по благодатта в Иисус Христос; защото всичко се извърши чрез Него.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 2 – стих 7
живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 5 – стих 12
Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - *
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът накратко повтаря мислите, изложени в стихове 21 и 22.
„Платка“ – гръцката дума ὀψώνιον означава първоначално плащане в натура от земеделието, а по-късно – парично възнаграждение, което военачалниците давали на своите войници. Затова следващото изразяване в гръцкия текст – ἁμαρτίας – трябва да се преведе просто в родителен падеж: „на греха“ (а не „за греха“, както е в руския превод).
Тук грехът е олицетворен като господар, който плаща на своите поданици със смърт, т.е. кара ги да изпитат всички болезнени последствия от своите престъпления (срв. Гал. 6:7–8; 2 Кор. 5:10).
„Дар Божи“ – от Бога ние получаваме не заплата, не награда, а дар, незаслужен от нас (χάρισμα). „Адът винаги е заслужен, небето – никога!“ (Ходж)