Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 16

Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?

Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)

Представете си, казва той, кое е по-добре: да бъдете роби на греха, предавайки му се по собствена воля (това значи „предавате“), и да получите като награда смърт – тоест вечно наказание (защото грехът на Адам донесе телесна и временна смърт, а грехът, който се върши сега, подлага човека на вечна смърт, тоест на вечно наказание) – или да се покорявате на Бога и да получите като награда праведност и произтичащите от нея блага?

Проф. А. П. Лопухин

Обикновено се случва така, че когато няколко пъти извършим един и същ грях, той вече придава на волята ни определена насока, от която тя не е в състояние да се отклони. Същото важи и за добрите дела – от тях възникват добри навици. Така у човека се изграждат или лоши, или добри навици. Този психологически закон е изразен в думите на Христос: „всеки, който върши грях, е роб на греха“ (Йоан 8:34). Апостолът има предвид същия закон, когато говори за...

Този психологически закон е изразен в думите на Христос: „всеки, който върши грях, е роб на греха“ (Йоан 8:34). Апостолът има предвид същия закон, когато говори за робство или на греха, или на правдата: човек трябва да има господар – без това той не може да съществува. Този господар ще бъде или грехът, или правдата. Ако читателите на посланието са тръгнали по пътя на добродетелта, това означава, че те несъмнено ще стигнат до пълно подчинение на правдата или благодатта. Последната ще стане за тях такъв господар, какъвто Законът беше за юдеите.

„на когото предавате себе си“ – това се отнася за първите стъпки, които човек прави в едната или другата посока. В този момент той все още проявява известна степен на нравствена свобода спрямо онова начало, което иска да завладее неговото същество и воля – сам избира да се предаде. Но колкото повече показва податливост на това начало, толкова повече губи свободата си и се оказва в положението на роб.

„за смърт“ – тук става дума за духовната смърт, за отделянето от Бога, защото на нея е противопоставен не вечният живот, а правдата. А физически, разбира се, и „робите на правдата“ умират, както и „робите на греха“.

„на послушанието“ означава вяра в Христос и в Евангелието. И в следващия стих глаголът „да бъдеш послушен“ означава именно акта на вярата.

Виж повече ↓

От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 24
Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *

От Йоана свето Евангелие – глава 8 – стих 34
Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.

Второ съборно послание на св. ап. Петра – глава 2 – стих 19
Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен.