Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 15 – стих 6
Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 17 – стих 5
и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
Проф. А. П. Лопухин
От казаното дотук стана ясно, че Авраам, когато получи оправданието, се превърна, така да се каже, в представител не само на един народ, а на цялото човечество. С това противниците на Павел биха могли да се съгласят. Но те биха могли да възразят още, като посочат, че Авраам след оправданието получи и други преимущества. На него бе дадено обещание – заедно с потомството му – да стане „наследник на света“. А това потомство, според тях, е именно онова, произлязло от Исаак, т.е. юдейският народ. Така изглежда, че и спасението пак е поставено в зависимост от един народ и от закона, който управлява Израил.
В отговор на това апостол Павел заявява, че наследството, обещано на Авраам и неговото потомство, не е било дадено по силата на закона. Напротив – законът по-скоро се явява като пречка, отколкото като средство за получаване на това наследство.
„Защото не чрез закона…“ – т.е. нека юдеите не си въобразяват, че обещаното наследство е трябвало да бъде получено посредством закона, и затова е било закрепено само за народа, който го е получил. Павел обяснява, че законът дори отнема възможността за наследяване на обещаното.
„Да бъде наследник на света.“ – В книга Битие Бог всъщност обещава на Авраам и потомството му Ханаанската земя, а не целия свят. Но в юдейското богословие, в по-късните тълкувания, „земята“ се разбира вече като „целия свят“ или „всички народи“. Юдеите са мечтаели за идването на Месията, когато тяхната нация ще владее над целия свят.
Апостолът не влиза в спор със самото съдържание на тези очаквания, нито оспорва обещанията на Бога. Той насочва вниманието само към условието, което Бог е поставил, за да бъде получено това наследство. А това условие е едно: вярата – праведността, която идва чрез вяра, а не чрез закона.
Тук Павел нарочно заменя думата „обрязване“ с думата „закон“, защото обрязването е било централната точка на закона: който приемаше обрязването, приемаше и задължението да пази целия закон.