Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 4 – стих 12
и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.
Затова, когато Павел говори за езичниците като за духовни чеда на Авраам по вяра, той ги поставя на първо място. Това вече е било в пълен разрез с юдейските представи! Но апостолът отива и по-далеч: в стих 13 той казва, че самите юдеи могат с право да наричат Авраам свой отец само ако не просто пазят обрязването, а подражават на неговата вяра. А коя е тази вяра? – Именно вярата, която Авраам имаше още преди да бъде обрязан, докато беше...
Затова, когато Павел говори за езичниците като за духовни чеда на Авраам по вяра, той ги поставя на първо място. Това вече е било в пълен разрез с юдейските представи! Но апостолът отива и по-далеч: в стих 13 той казва, че самите юдеи могат с право да наричат Авраам свой отец само ако не просто пазят обрязването, а подражават на неговата вяра. А коя е тази вяра? – Именно вярата, която Авраам имаше още преди да бъде обрязан, докато беше в същото положение като езичниците.
Оттук следва и радикалният извод: не езичниците трябвало да минат през „юдейските врати“, а напротив – юдеите, за да бъдат спасени, трябва да влязат през „вратата на езичниците“, т.е. чрез същата вяра, която Авраам имаше още преди обрязването.
Павел показва, че най-важното събитие в историята на домостроителството на спасението е именно първото откриване на Авраам като отец на цялото вярващо човечество. Именно тогава се роди Божието царство. Авраам бе призован не просто заради себе си и потомството си по плът, а за да се спасят чрез него всички народи. От този момент започва истинската история на спасението.
Авраам не само повярва в Бога като Творец и Справедлив Съдия – такива вярващи е имало и преди него (Евр. 11), но той повярва и в Божиите обещания, в Бога като Първопричина на изкуплението. Така телесният произход от Авраам изгуби своето значение за спасението. Единствено вярата стана живото начало в историята на човечеството – вярата в Бога, Който оправдава даром.
Проф. А. П. Лопухин
Затова, когато Павел говори за езичниците като за духовни чеда на Авраам по вяра, той ги поставя на първо място. Това вече е било в пълен разрез с юдейските представи! Но апостолът отива и по-далеч: в стих 13 той казва, че самите юдеи могат с право да наричат Авраам свой отец само ако не просто пазят обрязването, а подражават на неговата вяра. А коя е тази вяра? – Именно вярата, която Авраам имаше още преди да бъде обрязан, докато беше в същото положение като езичниците.
Оттук следва и радикалният извод: не езичниците трябвало да минат през „юдейските врати“, а напротив – юдеите, за да бъдат спасени, трябва да влязат през „вратата на езичниците“, т.е. чрез същата вяра, която Авраам имаше още преди обрязването.
Павел показва, че най-важното събитие в историята на домостроителството на спасението е именно първото откриване на Авраам като отец на цялото вярващо човечество. Именно тогава се роди Божието царство. Авраам бе призован не просто заради себе си и потомството си по плът, а за да се спасят чрез него всички народи. От този момент започва истинската история на спасението.
Авраам не само повярва в Бога като Творец и Справедлив Съдия – такива вярващи е имало и преди него (Евр. 11), но той повярва и в Божиите обещания, в Бога като Първопричина на изкуплението. Така телесният произход от Авраам изгуби своето значение за спасението. Единствено вярата стана живото начало в историята на човечеството – вярата в Бога, Който оправдава даром.