В края на трета глава апостол Павел заявява, че оправданието чрез вяра не противоречи на закона, а напротив – представлява изпълнение на самата основна идея, заложена в закона. Това твърдение обаче трябва да бъде потвърдено с факти. И ето, апостолът намира такъв факт именно в закона – тоест в Петокнижието. В книга Битие (Бит. 15:6) се казва за Авраам, че „той повярва на Господа, и това му се вмени за правда“. Оттук Павел заключава, че оправданието чрез вяра е било...
В края на трета глава апостол Павел заявява, че оправданието чрез вяра не противоречи на закона, а напротив – представлява изпълнение на самата основна идея, заложена в закона. Това твърдение обаче трябва да бъде потвърдено с факти. И ето, апостолът намира такъв факт именно в закона – тоест в Петокнижието. В книга Битие (Бит. 15:6) се казва за Авраам, че „той повярва на Господа, и това му се вмени за правда“. Оттук Павел заключава, че оправданието чрез вяра е било признато за единствено възможното още в Стария Завет.
За да допълни това свидетелство, Павел цитира и псалмите на Давид, където също се казва, че оправданието не зависи от дела. Освен това той привежда и друг аргумент – че в самия живот на Авраам делата не са имали значение като средство за оправдание пред Бога: той е бил оправдан още преди да извърши великия подвиг на обрязването.
За юдеите Авраам е бил символ на праведността, и именно неговият пример е най-подходящ, за да се покаже как се достига праведност. Ако дори той, най-знаменитият патриарх, е бил оправдан само чрез вяра, тогава Павел с право учи, че спасението се дава единствено чрез вяра. Но ако към тази вяра Авраам е трябвало да прибави и дела, тогава би се разрушила цялата апостолска проповед.
И така: какво е постигнал нашият праотец Авраам чрез дела, „по плът“? – Някои древни и съвременни тълкуватели свързват израза „по плът“ с думите „нашият отец“, но това е неправилно. Първо, такава добавка би била излишна; второ, тя не би подхождала на читателите на посланието, които в мнозинството си не били евреи; и трето – самият апостол смята Авраам за отец на християните не „по плът“, а по вяра (срв. Гал. 3:7).
Проф. А. П. Лопухин
В края на трета глава апостол Павел заявява, че оправданието чрез вяра не противоречи на закона, а напротив – представлява изпълнение на самата основна идея, заложена в закона. Това твърдение обаче трябва да бъде потвърдено с факти. И ето, апостолът намира такъв факт именно в закона – тоест в Петокнижието. В книга Битие (Бит. 15:6) се казва за Авраам, че „той повярва на Господа, и това му се вмени за правда“. Оттук Павел заключава, че оправданието чрез вяра е било признато за единствено възможното още в Стария Завет.
За да допълни това свидетелство, Павел цитира и псалмите на Давид, където също се казва, че оправданието не зависи от дела. Освен това той привежда и друг аргумент – че в самия живот на Авраам делата не са имали значение като средство за оправдание пред Бога: той е бил оправдан още преди да извърши великия подвиг на обрязването.
За юдеите Авраам е бил символ на праведността, и именно неговият пример е най-подходящ, за да се покаже как се достига праведност. Ако дори той, най-знаменитият патриарх, е бил оправдан само чрез вяра, тогава Павел с право учи, че спасението се дава единствено чрез вяра. Но ако към тази вяра Авраам е трябвало да прибави и дела, тогава би се разрушила цялата апостолска проповед.
И така: какво е постигнал нашият праотец Авраам чрез дела, „по плът“? – Някои древни и съвременни тълкуватели свързват израза „по плът“ с думите „нашият отец“, но това е неправилно. Първо, такава добавка би била излишна; второ, тя не би подхождала на читателите на посланието, които в мнозинството си не били евреи; и трето – самият апостол смята Авраам за отец на християните не „по плът“, а по вяра (срв. Гал. 3:7).