Първото проявление на Божия гняв, към описанието на което сега апостолът пристъпва, е, че Бог допуснал хората да достигнат до крайна степен на порочност: тъй като те променили словото на Бога, Той също ги „предаде“ – допуснал те да заменят естествените отношения между мъжа и жената с неестествени, противоестествени. „ги предаде“ – древните тълкуватели единодушно предават този израз като „позволи“ или „допусна за тях“. Блаж. Теодорит, например, пише: „Бог, виждайки, че не желаят творението да ги възвежда към Твореца…, ги...
Първото проявление на Божия гняв, към описанието на което сега апостолът пристъпва, е, че Бог допуснал хората да достигнат до крайна степен на порочност: тъй като те променили словото на Бога, Той също ги „предаде“ – допуснал те да заменят естествените отношения между мъжа и жената с неестествени, противоестествени.
„ги предаде“ – древните тълкуватели единодушно предават този израз като „позволи“ или „допусна за тях“. Блаж. Теодорит, например, пише: „Бог, виждайки, че не желаят творението да ги възвежда към Твореца…, ги лиши от Своя промисъл, допусна те да се носят като развалена ладия, не пожелавайки да управлява падналите в крайно безчестие, което поражда беззаконен живот.“
Но освен това допускане, което всъщност описва пасивно отношение на Бога към грешниците, глаголът „предаде“ указва и за активна проява на Божия гняв. „Предавайки“ човека на волята на собствените му страсти, Бог наказва грешника (срв. Деян. 7:42; 2 Сол. 2:11 и сл.).
Но може ли подобен начин на действие да се съвмести с понятието за Бога като Всесвято Същество? Да, Бог тук действа като мъдър възпитател, който, за да убеди напълно ученика си в пагубността на неговото своеволие, му позволява да стигне до самия край на своеволието. И когато падението стане очевидно, настъпва и обратът: възпитаният, осъзнавайки вредата на своето отклонение, с разкаяние се обръща за помощ към Учителя. Такъв пример ни дава притчата за блудния син (Лука 15:16–18).
„според похотите на сърцата им“ – похотите, тоест желанията, насочени към светското и греховното, отнасят човека като откъсната от пристанището ладия.
„на нечисто“ – т.е. на грехове, които оскверняват човека (Рим. 6:19), особено плътските (2Кор. 12:21; Гал. 5:19). Именно това е бездната, в която „вълните“ отнасят човешката „ладия“ (гр. εἰς ἀκαθαρσίαν – „в нечистота“).
„за да се безчестят телата им сами в себе си“ – особеното при греховете на невъздържанието е, че чрез тях човек предава на позор собственото си тяло, както това се е случвало в различните езически култове. (По-точно според гръцкия оригинал: „така че телата им се лишиха от чест“.)
Проф. А. П. Лопухин
Първото проявление на Божия гняв, към описанието на което сега апостолът пристъпва, е, че Бог допуснал хората да достигнат до крайна степен на порочност: тъй като те променили словото на Бога, Той също ги „предаде“ – допуснал те да заменят естествените отношения между мъжа и жената с неестествени, противоестествени.
„ги предаде“ – древните тълкуватели единодушно предават този израз като „позволи“ или „допусна за тях“. Блаж. Теодорит, например, пише: „Бог, виждайки, че не желаят творението да ги възвежда към Твореца…, ги лиши от Своя промисъл, допусна те да се носят като развалена ладия, не пожелавайки да управлява падналите в крайно безчестие, което поражда беззаконен живот.“
Но освен това допускане, което всъщност описва пасивно отношение на Бога към грешниците, глаголът „предаде“ указва и за активна проява на Божия гняв. „Предавайки“ човека на волята на собствените му страсти, Бог наказва грешника (срв. Деян. 7:42; 2 Сол. 2:11 и сл.).
Но може ли подобен начин на действие да се съвмести с понятието за Бога като Всесвято Същество? Да, Бог тук действа като мъдър възпитател, който, за да убеди напълно ученика си в пагубността на неговото своеволие, му позволява да стигне до самия край на своеволието. И когато падението стане очевидно, настъпва и обратът: възпитаният, осъзнавайки вредата на своето отклонение, с разкаяние се обръща за помощ към Учителя. Такъв пример ни дава притчата за блудния син (Лука 15:16–18).
„според похотите на сърцата им“ – похотите, тоест желанията, насочени към светското и греховното, отнасят човека като откъсната от пристанището ладия.
„на нечисто“ – т.е. на грехове, които оскверняват човека (Рим. 6:19), особено плътските (2Кор. 12:21; Гал. 5:19). Именно това е бездната, в която „вълните“ отнасят човешката „ладия“ (гр. εἰς ἀκαθαρσίαν – „в нечистота“).
„за да се безчестят телата им сами в себе си“ – особеното при греховете на невъздържанието е, че чрез тях човек предава на позор собственото си тяло, както това се е случвало в различните езически култове. (По-точно според гръцкия оригинал: „така че телата им се лишиха от чест“.)