От Матея свето Евангелие – глава 28 – стих 1

Както в настоящия стих, така и във всички останали е трудно да се обедини разказът на Матей с разказите на другите евангелисти и по такъв начин да се съгласуват. “Малката вероятност евангелистите да са познавали разказите на другите от тях, в тази част на техните Евангелия се превръща в пълна невъзможност” (Елфорд). Евангелистите говорят за различни явявания на Христос: очевидно, изменят порядъка, който трябва да следват събитията в тяхната историческа последователност. Това последното се наблюдава при Матей от първите стихове на разглежданата глава. Ако той водеше своето повествование в строго хронологически ред, то, очевидно, би трябвало да изложи в началото това, за което при него се казва по-нататък в 2 – 4 стих, защото разказаните тук събития несъмнено са станали преди пристигането на жените при гроба.

Ако ние имахме само руския превод на Евангелието от Матей, то първият стих не би ни създавал особени затруднения. Когато съботата, преди настъпването на която Спасителят е бил погребан, отминала, тогава на изгрев слънце на следващия ден, т.е. по нашето изчисление в неделя рано сутринта, дошли при гроба две жени с цел “да видят гроба” (според Марк – “да Го помажат”). При такова достатъчно ясно изложение би останало само едно затруднение: защо, след като казва за “разсъмването, в първия ден на седмицата”, евангелистът прибавя, че това е станало “като мина събота”, макар и без това да е било известно, че този “първи ден” винаги следва след съботата? Никой не казва: тръгнах на пътешествие рано сутринта във вторник, когато завърши понеделник, защото ако би било казано просто: тръгнах рано сутринта във вторник, то подобна реч би била сама по себе си по-разбираема без посочената добавка, а последната би била не само ненужен плеоназъм, но би и затъмнила речта. Ако от руския текст се обърнем към славянския превод, то той ще стане още по-малко разбираем: “в вечер же субботный” (поправено: “по вечери же субботнем”), “свитающи во едину от суббот, прииде Мария Магдалина” и пр. Във Вулгата е също толкова неясно: vespere autem sabbati, quae lucescit in prima sabbati, venit Maria Magdalene и пр., т.е. на вечерта на съботата, чийто изгрев е в първия ден на съботата (vesper е мъжки пол тук, очевидно е, че vespera е женски род, за което е и поставено quaë “дойде Мария Магдалена” и пр.).

Но ако се обърнем към гръцкия текст, то ще видим, че именно от неговата неяснота зависи и неяснотата на преводите. Тълкуванието тук става трудно още и заради това, че при евреите денят започвал от вечерта и “вечер субботний”, тоест по нашенски вечерта от съботата на първия ден на седмицата (неделя), би могъл да бъде наречен просто “първи ден”. Второ, ако допуснем, че евангелистът е искал да се изрази също така, както се изразяваме ние т.е. “вечерта в събота”, то по какъв начин би било възможно да се каже, че тази вечер е съвпадала с “разсъмването” (τῇ ἐπιφωσκούσῃ εἰς μίαν σαββάτων) на първия неделен ден. Има много предложени обяснения на този израз, като тук привеждаме някои от тях.

1) “Вечерта на съботата е равносилно на казаното при Лука за дълбокото утро (тоест, “много рано”), и при Марк: “при изгрев-слънце” (Теофилакт).

2) “Ὀψέ – след съботата. Така при Плутарх: ὀψὲ τῶν βασιλέως χρόνων – след времената на царя, и при Филострат: ὀψὲ Τροϊκῶν – след Троянската война». В руския превод, очевидно, че е прието именно това тълкувание на ὀψέ, когато се казва: “като мина събота”.

3) Под “вечер” (vespera) тук някои са разбирали звездата Венера, която се нарича Lucifer, на гръцки – ἕσπερος, на латински- vesperus. Но hanc stellam non significat graecum ὀψὲ nec latinum vespere (тази звезда не се означава от гръцкото ὀψὲ и латинското vespere).

4) “Множественото ὀψὲ σαβάτων няма смисъл”. Затова в много преводи се употребява единственото число – събота.

5) Изразът при Матей е преработен от διαγενομένου τοῦ σαββάτων на Марк и е загубил смисъла си.

6) Затруднението изчезва, ако ние допуснем, че при евреите е съществувал «повече или по-малко разпространеният обичай» да се прибавя не денят към нощта, а нощта към деня, така че са съществували два начина за броене на астрономическите дни: нощ-ден и ден-нощ. Ако е така, то изразът на Матей би станал ясен. Но, за съжаление, такъв “разпространен обичай при евреите” е трудно да се докаже. Затова “трябва да остане, колкото и да е важно, неизвестно дали  ὀψὲ σαββάτων се отнася към вечерта на съботата или сочи към ранното неделно утро”.

Най-простото обяснение може да се заключава в следното. Изразът на евангелиста ὀψὲ δὲ σαββάτων се отнася към категорията на тези, които граматически трудно се обясняват. При все това реалният техен смисъл е ясен, и, като има предвид именно този смисъл Блас (Gram., S. 96) превежда израза “spät am Sabbath” – “късно в събота”, което почти съответства на руския превод и е съгласно както с по-нататъшните думи на евангелиста, така и със свидетелството на Марк 16:1.

След ἐπιφωσκούσῃ едни кодекси добавят “ден” (ἡμέρᾳ), други – “час” (ὥρᾳ). Тоест буквално късно в събота, когато денят се разсъмвал в една от съботите или когато часът се разсъмвал – настъпил е денят или часът на разсъмването. Поставянето на ὥρα е най-вероятно, защото по-нататъшното μίαν се подразбира ἡμὲραν, и, следователно, повторението на ἡμὲραν би станало напълно излишно.

За изчисляването на дните при евреите вж. коментарите към Мат. 21:1. Тъй като σάββατα се употребявало при евреите в смисъл на седмица, то смисълът на израза εἰς μίαν σαββάτων – “първият ден на седмицата” –е разбираем. Този израз се употребявал при равините. Общият смисъл на думите на разглеждания стих е, че преди още да свърши полунощ, отнасяна от евангелиста към предишната събота, и когато наближи разсъмването на следващия ден и т.н. По този начин е обозначено времето, когато жените са дошли на гроба, без да се казва кога са излезли от дома си.

Според Матей тези жени били “Мария Магдалина и другата Мария”. Марк нарича последната “Мария Иаковова” – майка на малкия Яков и Йосия, жената на Клеопа или Клопа, и споменава още за Саломия (вж. коментарите към Мат. 20:20). Заради съботния ден жените си останали у дома и не отишли на гроба. Посочва се “любопитното съвпадение”, че при евреите роднините и приятелите на умрелия обикновено са ходели на неговия гроб на третия ден след смъртта му (когато се предполагало, че започвало разлагането), за да се уверят, че умрелият действително е мъртъв. Като коментират факта, че Авраам видял планината Мориа на третия ден (Бит. 22:4), равините настояват на важността на третия ден в различните събития от историята на Израил и специално говорят за това във връзка с възкресението, позовавайки се на Осия 6:2 като доказателство. На едно място, позовавайки се на същото пророческо изречение, те извеждат от Бит. 40:13, че Бог никога не оставя душите на праведните да се терзаят и измъчват повече от три дни. При оплакването на мъртвия третият ден е бил сякаш срок, защото са мислели, че душата витае около тялото до третия ден и в това време окончателно оставя своето земно жилище.

Лука не назовава тук жените поименно, а Йоан говори само за Мария Магдалина. Разказът на Йоан дава повод да се мисли, че Мария Магдалина е дошла първа на гроба, отделяйки се от другите жени, които тръгнали от различни места. Не са достатъчни основанията за оспорването на това мнение. Разказите на Матей и Марк не му противоречат. Отивайки на гроба, жените, изглежда, не знаели, че камъкът е запечатан и че при гроба е поставена стража (Марк 16:3). Това служи за доказателство, че запечатването на гроба и поставянето на стражите е станало между времето на погребването на Христос и завършека на съботата, като се подразбира, че жените в този промеждутък от време не са посещавали гроба.