и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
Лука и Йоан добавят, че в този гроб “досега никой не е бил полаган”; Матей и Йоан наричат гроба нов. В този гроб Йосиф е искал да погребе себе си, поради което при Матей откриваме израза: ἐν τῷ καινῷ αὐτοῦ μνημείῳ. Вероятно големият камък, завален към гробницата, не се е намирал извън нея, а в самата пещера. Това може да се заключи от Йоан 20:1.
Срв. Марк 15:46; Лука 23:53; Йоан 19:41 – 42.
Няма посочени паралелни места.
Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120)
Единствено този евангелист казва, че този гроб е принадлежал на Йосиф, но останалите не посочват чий е бил той. Йоан (Йоан 19:41) казва: „На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.“ и т.н. Вероятно е градината, в която се е намирал гробът, да е принадлежала на Йосиф. Божественият промисъл е устроил така, че този гроб е бил все още нов, така че след възкресението на Спасителя е било невъзможно да се помисли, че някой друг е възкръснал. С помощта на Никодим бил преместен голям камък. Гробът бил издълбан като пещера.
Тълкувание на Матей