А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
Книга на пророк Амоса – глава 8 – стих 9
И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден;
Проф. А. П. Лопухин
Синоптиците тук сходно определят времето на появата на тъмнината. По-рано точното посочване на времето се среща при Йоан, който брои според римското (и малоазийското) време (Йоан 19:14 – би трябвало да се чете “петък на Пасхата”, или пасхалния петък – παρασκευ τοῦ πάσχα, а не “преди Пасхата”, както е в руския превод; вж. у Тишендорф), и казва, че Христос е бил на Пилатовия съд в шестия час сутринта – според нашето броене на времето. След това Марк отбелязва, че според еврейския разказ разпъването на кръста е станало в третия час на деня, т.е. според нашия разчет – в деветия час. А всички синоптици единодушно потвърждават, че мракът се е разпрострял от шестия до деветия час, т.е. три часа след разпятието, според нашето пресмятане (като прибавим шест), от дванайсет часа до три часа следобед. Произходът на тази тъмнина, която се разпростряла по цялата земя (ἐπὶ πάσαν τὴν γῆν у Матей; ἐφ´ ὅλην τὴν γῆν у Марк и Лука), досега не е обяснен, а и не може да се надяваме, че ще бъде обяснен. Тук можем да открием единствено изпълнението на едно древно пророчество (Ам. 8:9 – 10).
От древните тълкуватели най-подробно този въпрос се разглежда при Ориген, който казва, че този факт “никъде не се съобщава в историята” и че тъмнината не може да е резултат от слънчево затъмнение, защото Пасхата се празнува по време на пълнолунието през март. Той смята, че както другите знамения по време на страданията и смъртта на Христос са били дадени само в Йерусалим, така и тъмнината преди деветия час се е разпространила само над цяла Юдея, и обяснява мрака с появата на тъмни облаци, които се разпространили над юдейската земя и Йерусалим, така че закрили слънчевите лъчи. Това мнение на Ориген не е опровергано и до днес, въпреки че многократно са правени опити явлението да бъде представено като свръхестествено чудо. При обсъждането на този въпрос Ориген се позовава, наред с другото, на свидетелството на писателя Флегон (тралиец, свободник на император Адриан), който през II в. от християнската ера пише хрониката на Олимпиадите. Флегон казва, че през четвъртата година на 202-ра олимпиада е имало слънчево затъмнение, много по-пълно от всички известни дотогава. В шестия час на деня станало нощ, така че на небето се появили звездите. Имало и силно земетресение във Витания, което причинило големи разрушения в Никея. Но затъмнението на слънцето, за което говори Флегон, не е могло да продължи три часа. По-вероятно е появата на тъмнината да се обясни с наближаващо земетресение. С това предположение напълно се съгласува свидетелството на Ориген за появата на “най-тъмни облаци” или мъгла. Подобни явления не са рядкост преди земетресения. Цан отбелязва, че под ἡ γῆ (земя) на синоптиците тук трябва да се разбира само Юдея.
(Срв. Марк 15:33; Лука 23:44.)