Свидетелствата на Матей и Марк тук са сходни: Христос е бил порицан от двамата разбойници. Но Лука (Лука 23:39 и сл.) говори само за единия разбойник, който го е упрекнал, и за другия, който го е похвалил. Тази разлика отдавна е привлякла вниманието на тълкувателите. Ориген, Йоан Златоуст, Теофилакт, Евтимий Зигавин и други смятат, че в началото и двамата разбойници хулели Христос, после единият от тях, виждайки търпението на Христос, се разкаял, започнал да възпира другия и накрая изрекъл думите...
Свидетелствата на Матей и Марк тук са сходни: Христос е бил порицан от двамата разбойници. Но Лука (Лука 23:39 и сл.) говори само за единия разбойник, който го е упрекнал, и за другия, който го е похвалил. Тази разлика отдавна е привлякла вниманието на тълкувателите. Ориген, Йоан Златоуст, Теофилакт, Евтимий Зигавин и други смятат, че в началото и двамата разбойници хулели Христос, после единият от тях, виждайки търпението на Христос, се разкаял, започнал да възпира другия и накрая изрекъл думите в Лука 23:42. Но Йероним казва, че тук е налице обрат в речта, наречен на гръцки σύλληψις, дума, която означава “свиване”, тук може да се преведе “съкращаване”, “съединяване”, – pro uno latrone uterque inducitur blaspemasse (вместо един разбойник евангелистът кара и двамата да злословят). Августин казва, че тук Матей, разказвайки накратко, е употребил множествено число вместо единствено. Майер нарича това множествено число родово, което има необходимата връзка със стих 38. С тези тълкувания можем да се съгласим и да предположим, че Матей и Марк, които не говорят за разкаялия се разбойник, са искали да покажат общо, че отначало ругатни са се чували не само сред народа (не от целия), от първосвещениците, старейшините и книжниците, но и от разбойниците. Лука отбелязва, че те са били чути и от войниците (Лука 23:36 – 37), което не се среща в Матей и Марк. Имало множество обиди и хули и е било трудно да се различи откъде идват те. Ако Лука отделя единия разбойник от множеството хулители, той със сигурност не противоречи на Матей или Марк. Τό αὐτό не означава “по същия начин”, а “същото нещо”, т.е. подигравка и хула, според конструкцията ὀνειδίζειν τινά τι, “да порицаеш някого за нещо”. В Йоан тук е въведен разказът за жените, стоящи при Кръста, и за поверяването на Божията майка на ученика Йоан.
Проф. А. П. Лопухин
Свидетелствата на Матей и Марк тук са сходни: Христос е бил порицан от двамата разбойници. Но Лука (Лука 23:39 и сл.) говори само за единия разбойник, който го е упрекнал, и за другия, който го е похвалил. Тази разлика отдавна е привлякла вниманието на тълкувателите. Ориген, Йоан Златоуст, Теофилакт, Евтимий Зигавин и други смятат, че в началото и двамата разбойници хулели Христос, после единият от тях, виждайки търпението на Христос, се разкаял, започнал да възпира другия и накрая изрекъл думите в Лука 23:42. Но Йероним казва, че тук е налице обрат в речта, наречен на гръцки σύλληψις, дума, която означава “свиване”, тук може да се преведе “съкращаване”, “съединяване”, – pro uno latrone uterque inducitur blaspemasse (вместо един разбойник евангелистът кара и двамата да злословят). Августин казва, че тук Матей, разказвайки накратко, е употребил множествено число вместо единствено. Майер нарича това множествено число родово, което има необходимата връзка със стих 38. С тези тълкувания можем да се съгласим и да предположим, че Матей и Марк, които не говорят за разкаялия се разбойник, са искали да покажат общо, че отначало ругатни са се чували не само сред народа (не от целия), от първосвещениците, старейшините и книжниците, но и от разбойниците. Лука отбелязва, че те са били чути и от войниците (Лука 23:36 – 37), което не се среща в Матей и Марк. Имало множество обиди и хули и е било трудно да се различи откъде идват те. Ако Лука отделя единия разбойник от множеството хулители, той със сигурност не противоречи на Матей или Марк. Τό αὐτό не означава “по същия начин”, а “същото нещо”, т.е. подигравка и хула, според конструкцията ὀνειδίζειν τινά τι, “да порицаеш някого за нещо”. В Йоан тук е въведен разказът за жените, стоящи при Кръста, и за поверяването на Божията майка на ученика Йоан.
(Срв. Марк 15:32.)