От Матея свето Евангелие – глава 27 – стих 1

Дали разказът в Лука 22:66 се отнася за второто заседание на Синедриона или за първото, което се е състояло през нощта, е трудно да се каже с положителност.

С оглед на сходството на Лука 22:66 – 71 с Матей 26:64 – 66 и Марк 14:62 – 64 може да се предположи, че разказът на Лука се отнася до първото нощно заседание на Синедриона.

Но, от друга страна, изразът в Лука 22:66: “а когато съмна”, налага този и следващият разказ да се отнасят към второто, сутрешно заседание на Синедриона. От свидетелствата на евангелистите може да се установи единствено, че е имало две заседания на Христовите съдии – едно след полунощ и едно на разсъмване.

Трактатът Санхедрин в Мишна описва по следния начин процедурата на съда. Синедрионът е оприличен на половината от кръгло гумно, така че съдиите да могат да се виждат един друг (т.е. седят в полукръг). Пред тях стояли двама писари, един отдясно и един отляво, и записвали думите на оправдаващите и обвиняващите, а пред тях седели три реда ученици (“талмидим хахамим”) (Sanhedrin, IV, 3, 4: Талмуд, прев. Переферкович, т. 4, с. 270 – 271). Всеки от тях е знаел своето място. В случаите, когато ставало дума за живот и смърт, били предписани специални форми на процедура и обявяване на присъдата. Съдиите трябвало да бъдат по двойки, да ядат по-малко, да не пият вино през целия ден, да обсъждат делото цяла нощ, а на следващия ден да стават рано и да идват в съда. Който изнасял обвинителен аргумент, можел да изнесе и оправдателен, но не и обратното. Ако констатират оправдателна присъда за обвиняемия, го освобождават, а ако не – започвали да броят. Ако дванадесет съдии оправдаят подсъдимия, а единадесет го обвинят, подсъдимият се считал за оправдан. Но ако единадесет го оправдаят и дванадесет обвинят, това не било достатъчно, за да се произнесе осъдителна присъда, което можело да стане само ако към броя на обвинителите се прибавят още двама. Това продължавало, докато не последвала оправдателна присъда или докато не се постигнело необходимото мнозинство за обвинението.

Тук максималният брой бил 71 – броят на членовете на големия Синедрион. По този начин за оправдателна присъда се изисквало обикновено мнозинство, но такова мнозинство не било достатъчно за обвинение; било необходимо броят на обвинителите да надвишава броя на оправданите с двама души (Sanhedrin, V, 5: Талмуд, per. Pereferkovich, том 4, стр. 277). Местните съдилища заседавали обикновено през втория и петия ден от седмицата (Ketub. I, 1). Дали обаче това винаги е било спазвано от Синедриона, не е известно. В празнични дни и особено в събота не е можело да има съд. Тъй като при наказателните дела смъртната присъда се произнасяла едва на следващия ден след процеса, наказателните дела не можели да се разглеждат преди събота или празник. Всички тези решения се отличавали с хуманност. Но по време на съдебния процес над Христос тези правила били забравени. Обикновено заседанията на Синедриона се провеждали в храма (в залата на така наречения “лишкат гагазит” или в други храмови помещения).

“Ако при осъждането на Иисус Христос Синедрионът се бил събрал в двореца на първосвещеника, то тук трябва да видим изключение от общото правило, към което съдиите са били принудени заради нощното време, защото през нощта портите на храма са били заключени.” “Други заседания на Синедриона в двореца на първосвещеника не могат да бъдат доказани” (Schürer, Geschichte, II, S. 265).

Фактът, че второто заседание на съда е било в дома на първосвещеника, е посочен в Йоан 18:28. За втория разпит не се знае нищо, може би той изобщо не се е състоял. Заключението е посочено само от Матей – че членовете на Синедриона са решили да предадат на смърт (θανατῶσαι) Иисус Христос, но от никъде не личи, че от самото начало се е предвиждала именно кръстна смърт. По отношение на празничните дни е имало наредби да не се прави нищо на тях. Но тези разпоредби почти не се спазвали. Единствено съботата била почивка, а всички останали празнични дни не били почивка в истинския смисъл на думата. Това е очевидно от факта, че Изходът от Египет не бил ден за почивка. Евангелията, в които се съобщава за дейността на враговете на Христос, както и за действията на онези, които са Го погребали в първия пасхален ден, служат в този случай като надежден източник на информация, че на Пасха не е имало прекратяване на обичайната дейност.”