Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
Псалтир – глава 109 – стих 1
Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.
Книга на пророк Даниила – глава 7 – стих 13
Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него.
От Матея свето Евангелие – глава 16 – стих 27
Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
От Йоана свето Евангелие – глава 6 – стих 62
Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?
Деяния на светите Апостоли – глава 1 – стих 11
и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 14 – стих 11
Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога".
Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 4 – стих 16
защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;
Откровение на св. Йоана Богослова – глава 1 – стих 7
Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:62).
Разказът в Лука 22:66-70 вероятно трябва да се отнесе към второто следобедно заседание на Синедриона (ὡς ἐγένετο ἡμερα – Лука 22:66), когато Христос повторил същата изповед. Но някои смятат разказа на Лука за паралелен на настоящия, въз основа на сходството Мат. 26:64; Марк 14:62; Лука 22:69. Въпросът за това е труден и да се реши сега е невъзможно.
Настоящата изповед на Христос е напълно противоположна на тази, към която дяволът Го изкушава, предлагайки Му да се хвърли от покрива на храма. Това би било не словесно, а практическо признание пред хората на Неговото достойнство като Божи Син. Тогава то ще бъде тържествено и изумената тълпа веднага ще разпознае в Него силите, присъщи единствено на Божия Син.
Но чрез Божията сила Христос бил издигнат вместо на планината на изкушението на планината на Преображението. От тази висока планина Той се явил пред хората в истинското, а не във въображаемото достойнство на Божия Син. Сега обаче Той не се явява като Цар, а като вързан и унижен Раб на Йехова, и народът категорично отказва да аплодира и да тържествува при появата Му. Те се съмняват дали Той наистина е Божият Син. Заклеват Го да им го каже. И Христос отговаря положително.
Σὺ εἶπας, вж. стих 25. Както там изразът не е клетва, така и тук трябва да се възприема в същия смисъл. Мнозина твърдят, че Христос тук е произнесъл клетва, като се основават на това, че не е било обичай на евреите, когато отговарят на клетва, да повтарят същите думи, които се съдържат в клетвената формула.
Но срещу това може да се възрази, че в израза σὺ εἶπας липсва най-важната дума, с която евреите изразявали, че думите им са изречени под клетва, а именно “шевуа”, или може би “амин” (вж. трактат Шевуот: Талмуд, пер. Переферкович, т. 4, стр. 359-402, особено гл. 3-4). Невероятно е, че Христос, Който казва “изобщо не се кълнете” (Мат. 5:34), сега сам произнася клетва. Ориген пише: “Той не отрича, че е Христос, Синът Божи, нито пък го изповядва ясно (nec manifeste confessus est), но сякаш поставяйки за свидетел онзи, който заклина, понеже самият той Го е обявил за Христос и Син Божи, на въпроса отговаря с: “Ти каза””.
В подкрепа на идеята, че тук Христос е произнесъл клетва, са изказани и много други съображения. Подобни думи са изречени и пред Пилат, но без клетва (Матей 27:11). Думите на Христос дори са били обяснявани в смисъл, че “ти си този, който произнася клетва, а не Аз”, “оставям на твоята съвест да отговори на въпроса, който си задал”. Това последно тълкуване не може да бъде прието. Според нас Христос не е произнасял никаква клетва. Въпреки това Неговите думи се състоят в потвърждение на мисълта, изразена от първосвещеника, което е равносилно на “да, да” (Мат. 5:37). Че отговорът на Христос е утвърдителен, личи от факта, че той е бил разбран именно в този смисъл от първосвещеника, както личи от стих 65. “Враговете на Христос не трябвало да мислят, че Той ще установи Своето царство със сила и оръжие и че ако сега е лишен от възможността да го направи, се съмнява както в Своето призвание, така и в Себе Си” (Цан).
Ἀπ´ ἄρτι (“оттук нататък”) се отнася до λέγω ἡμῖν (казвам ви оттук нататък) или до καθήμενον (оттук нататък седнал). Марк пропуска тази дума, а Лука (само ако Лука 22:69 може да се разглежда като паралел) ἀπὸ τοῦ νῦν ἀπ´ ἄρτι се отнася към καθήμενος. По-правилно е ἀπ´ ἄρτι в Матей да се отнесе към ὄψεσθε (както е в руския превод). Някои считат също, че трябва да се чете не ἀπ´ ἄρτι (оттук нататък), а ἀπαρτί (точно, направо).
Но какъв е смисълът на всичко това? Думите на Христос ще ни се сторят напълно неразбираеми, ако допуснем, че те указват на нещо, подобно на Неговото тържествено явяване, например както в Матей 25:31. Защото кога Каиафа и другите съдии са Го видели по този начин “отсега”? Думите на Христос трябва да се разбират в съвсем обратен смисъл; тук Той не говори за Своите тържествени явявания, а за Своето крайно унижение, страдание, Кръст и Възкресение, които са равностойни на пълното Му величие, сядането Му отдясно на Силата и шествието на облаците. Следователно в думите на Христос се крие много дълбок богословски смисъл. Крайното унижение на Раба на Йехова – е Неговото крайно величие. Неговите врагове са видяли лично тази, така да се каже, отрицателна слава на Христос. Тук Христос говори с думите на Пс. 109:1 и Дан. 7:13.