Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?
Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?
Книга на пророк Исаия – глава 53 – стих 7
Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
Деяния на светите Апостоли – глава 8 – стих 33
При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята".
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:61).
Иисус Христос мълчал, защото в лъжливото свидетелство не се посочвало никакво престъпление. Освен това мълчанието винаги е най-добрият отговор на всички видове клевети и лъжесвидетелства. Хората, които лъжат и възнамеряват да лъжат, винаги са трудни за убеждаване в истината, защото на опроверженията, които я изясняват, отговарят с нови лъжи.
Добре се вижда, че всички тези фалшиви свидетелства са били само повод за обвинението, докато истинският и главен момент, заради който първосвещениците е трябвало да осъдят Христос, подобно на привидение, е оставен на заден план. По подобен начин политическите убеждения често не се преследват сами по себе си, а човек е подложен на различни видове тормоз, понякога без връзка с действията, които се считат за основно престъпление. Това, което често се случва в сферата на политиката, става и в областта на религията. Новостта на Христовото учение, неговата морална несъвместимост с разбиранията, обичаите и дейността на разбойническия вертеп – това е основното нарушение на Христос в очите на този вертеп. Но е неудобно да се говори за това, защото всъщност то не е било престъпление.
Оттук произтича и придирчивостта само към дребните факти, независимо дали са въображаеми или действителни. Но съдиите на Христос били наясно, че тези дребни обвинения и лъжесвидетелства не са равностойни (οὐδὲ οὕτως ἴση ἦν ἡ μαρτυρία αὐτῶν – Марк 14:59), не изпълняват целта, която е била замислена, а именно, да предадат на смърт Христос. Това подтиква първосвещеника към по-решителна стъпка. Защо да се събират дребни фалшиви свидетелства? Защо да си губим времето с дребни въпроси? Трябва да се заемем с най-важния от тях. Кайафа вероятно се изправил от мястото си, което се намирало в самия център на съдебния полукръг, и тръгнал към обвиняемия. Сред съдиите, както трябва да предположим, настъпило дълбоко мълчание.
И сега първосвещеникът произнесъл тържествените думи: “Заклевам те в живия Бог…” Каяфа не изрекъл клетва, а заклинание. Той заклева Христос чрез живия Бог да му каже истината. Първосвещеникът знаел, че Христос и преди е наричал Себе Си така. По негово мнение това било самоизтъкване, присвояване на най-високото достойнство от всичко, което всеки човек можел да посмее да направи. Сега първосвещеникът искал да изтръгне от Христос официално и публично признание, че Той наистина е виновен за такова престъпление.