(срв. Марк 14:46; Лука 22:48). В руския превод речта е въпросителна: “за какво си дошъл?” Съществуват много сериозни филологически трудности при тълкуването на този стих. Доказано е, че ако речта беше въпросителна, ἐφ´ ὅ πάρει щеше да бъде ἐπὶ τί πάρει вместо ἐφ´ ὅ πάρει, при това в запазените паметници на гръцката литература не се среща изключение. На това основание речта на Христос към Юда в никакъв случай не може (противно на руските и други преводи) да се разглежда като...
В руския превод речта е въпросителна: “за какво си дошъл?” Съществуват много сериозни филологически трудности при тълкуването на този стих. Доказано е, че ако речта беше въпросителна, ἐφ´ ὅ πάρει щеше да бъде ἐπὶ τί πάρει вместо ἐφ´ ὅ πάρει, при това в запазените паметници на гръцката литература не се среща изключение. На това основание речта на Христос към Юда в никакъв случай не може (противно на руските и други преводи) да се разглежда като въпросителна. И въз основа на вътрешни съображения е ясно, че Спасителят не е могъл да зададе такъв въпрос на Юда, не е могъл да го попита за какво е дошъл, защото това несъмнено е било добре известно на Христос.
Но ако тази реч не е въпросителна, то получаваме само едно подчинено изречение без главното: “за какво си дошъл”. За да се обясни това, се прибягва до различни догадки и предположения. Блас (Gram., S. 172) смята за доста невероятно ὅστις или ὅς да се използват в пряк въпрос, освен в случаите, когато ὅ, τι – “защо” – е поставен, очевидно, на мястото на τί. Така е в Матей 9:11, 28; Матей 2:16 и др. Независимо от това твърдение обаче, Блас казва, че ἑταῖρε е повреденото αί῀ρε – “вземи това, за което си дошъл”. Това мнение обаче изглежда е предположение, което не се основава на нищо, защото четенето ἑταῖρε, ἐφ´ ὃ πάρει е категорично доказано.
В изданието на Elsevier: ἑταῖρε, ἐφ´ ὃ πάρει – това четене трябва да се отхвърли, макар че Йоан Златоуст, Теофилакт и други го приемат (При Йероним има въпросително изречение, както във Вулгата: amice, ad quid venisti?). Евтимий Зигабен отбелязва, че ἐφ´ ᾧ πάρει не трябва да се чете като въпросително изречение, тъй като Спасителят е знаел защо Юда е дошъл, а като прокламация, защото означава: това, за което си дошъл, направи (подразбира се πράττε) според намерението си, остави прикритията. И накрая, някои са разбирали израза като възклицание: приятелю, за това, за какво идваш! Πάρει може да се изведе от εἰμί и от ἰέναι (Цан). Най-вероятно изглежда, че тук става дума просто за недоизказаност, след която би могло да се постави многоточие. Смисълът е, че едва Иисус Христос бил довършил думите си към Юда, когато войниците са дошли и са сложили ръце на Христос. При това тълкуване по-за продължението на речта може само да се предполага, но какво точно, е много трудно да се каже.
Думата ἑταῖρε (“другар”, “приятел”, Лука 22:48 – Юда) не е употребена в смисъл, че Христос е искал да нарече Юда свой приятел или другар, а като обикновено обръщение. Лука добавя: “С целувка ли предаваш Човешкия Син?” – израз, който не може да се разглежда като въпрос: “Юда, ти предаваш Сина Човешки с целувка” – просто констатира факта и изобличава Юда за лицемерната му постъпка.
При знака, даден от Юда, пристигналите идват бързо, залавят Иисус Христос, връзват Го (Йоан 18:12), и Го отвеждат.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:46; Лука 22:48).
В руския превод речта е въпросителна: “за какво си дошъл?” Съществуват много сериозни филологически трудности при тълкуването на този стих. Доказано е, че ако речта беше въпросителна, ἐφ´ ὅ πάρει щеше да бъде ἐπὶ τί πάρει вместо ἐφ´ ὅ πάρει, при това в запазените паметници на гръцката литература не се среща изключение. На това основание речта на Христос към Юда в никакъв случай не може (противно на руските и други преводи) да се разглежда като въпросителна. И въз основа на вътрешни съображения е ясно, че Спасителят не е могъл да зададе такъв въпрос на Юда, не е могъл да го попита за какво е дошъл, защото това несъмнено е било добре известно на Христос.
Но ако тази реч не е въпросителна, то получаваме само едно подчинено изречение без главното: “за какво си дошъл”. За да се обясни това, се прибягва до различни догадки и предположения. Блас (Gram., S. 172) смята за доста невероятно ὅστις или ὅς да се използват в пряк въпрос, освен в случаите, когато ὅ, τι – “защо” – е поставен, очевидно, на мястото на τί. Така е в Матей 9:11, 28; Матей 2:16 и др. Независимо от това твърдение обаче, Блас казва, че ἑταῖρε е повреденото αί῀ρε – “вземи това, за което си дошъл”. Това мнение обаче изглежда е предположение, което не се основава на нищо, защото четенето ἑταῖρε, ἐφ´ ὃ πάρει е категорично доказано.
В изданието на Elsevier: ἑταῖρε, ἐφ´ ὃ πάρει – това четене трябва да се отхвърли, макар че Йоан Златоуст, Теофилакт и други го приемат (При Йероним има въпросително изречение, както във Вулгата: amice, ad quid venisti?). Евтимий Зигабен отбелязва, че ἐφ´ ᾧ πάρει не трябва да се чете като въпросително изречение, тъй като Спасителят е знаел защо Юда е дошъл, а като прокламация, защото означава: това, за което си дошъл, направи (подразбира се πράττε) според намерението си, остави прикритията. И накрая, някои са разбирали израза като възклицание: приятелю, за това, за какво идваш! Πάρει може да се изведе от εἰμί и от ἰέναι (Цан). Най-вероятно изглежда, че тук става дума просто за недоизказаност, след която би могло да се постави многоточие. Смисълът е, че едва Иисус Христос бил довършил думите си към Юда, когато войниците са дошли и са сложили ръце на Христос. При това тълкуване по-за продължението на речта може само да се предполага, но какво точно, е много трудно да се каже.
Думата ἑταῖρε (“другар”, “приятел”, Лука 22:48 – Юда) не е употребена в смисъл, че Христос е искал да нарече Юда свой приятел или другар, а като обикновено обръщение. Лука добавя: “С целувка ли предаваш Човешкия Син?” – израз, който не може да се разглежда като въпрос: “Юда, ти предаваш Сина Човешки с целувка” – просто констатира факта и изобличава Юда за лицемерната му постъпка.
При знака, даден от Юда, пристигналите идват бързо, залавят Иисус Христос, връзват Го (Йоан 18:12), и Го отвеждат.