(срв. Марк.14:45; Лука 22:47). Речта на Лука е по-кратка от тази на останалите синоптици. Те пропускат целия разказ от Йоан 18:4-9. Според руския превод “веднага” се отнася до “се приближи”, т.е. веднага след като Юда е дал знака. В Сиро-синайския кодекс редът е донякъде обърнат, като първо се говори за целувката, а след това за поздрава. В Александрийския кодекс думите “и Го целуна” са пропуснати. Случилото се е добре описано в Марк: “и като дойде, веднага се приближи до Него...
(срв. Марк.14:45; Лука 22:47). Речта на Лука е по-кратка от тази на останалите синоптици. Те пропускат целия разказ от Йоан 18:4-9.
Според руския превод “веднага” се отнася до “се приближи”, т.е. веднага след като Юда е дал знака. В Сиро-синайския кодекс редът е донякъде обърнат, като първо се говори за целувката, а след това за поздрава. В Александрийския кодекс думите “и Го целуна” са пропуснати.
Случилото се е добре описано в Марк: “и като дойде, веднага се приближи до Него и каза: “Рави” (веднъж – според най-добрите четения) “и Го целуна”. Евангелистите посочват като цяло бързината на Юдовото действие, но от техните сведения е трудно да се определят детайлите на събитието.
Глаголът κατεφίλησεν (целуна) е различен от използвания в стих 48 φιλήσω (целуна) и тази разлика не е отразена в руския и други преводи. Значението му може да се предаде по-добре: “разцелувал” – може би няколко пъти, но по-вероятно само веднъж, като целувката е не само видима от всички, но дори чута. Юда сякаш е блъснал Христос, целувайки Го. Какъв контраст с всяка истинска, неподправена целувка, която идва от любов! Каква дълбока и несъмнена истинност на разказа! Кой би могъл да измисли нещо по-просто, и все пак с няколко думи да изрази толкова добре дълбочината на човешкото падение! Нищо чудно, че “целувката на Юда” се е превърнала в поговорка. В тези две думи имаме цял психологически очерк, цяла морална система. От една страна, Юда иска да прикрие с целувката си низостта на душата си и крайната си подлост. От друга страна, целувката – знак на любов – е превърната в символ на най-ужасното предателство и злоба. Всеки, който се замисли, ще каже, че точно това се случва, и то дори много често в реалния живот.
Думата “радвай се” (χαῖρε) е била често срещан поздрав и по значение е била съвсем равнозначна на нашето “Здравей!”.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк.14:45; Лука 22:47). Речта на Лука е по-кратка от тази на останалите синоптици. Те пропускат целия разказ от Йоан 18:4-9.
Според руския превод “веднага” се отнася до “се приближи”, т.е. веднага след като Юда е дал знака. В Сиро-синайския кодекс редът е донякъде обърнат, като първо се говори за целувката, а след това за поздрава. В Александрийския кодекс думите “и Го целуна” са пропуснати.
Случилото се е добре описано в Марк: “и като дойде, веднага се приближи до Него и каза: “Рави” (веднъж – според най-добрите четения) “и Го целуна”. Евангелистите посочват като цяло бързината на Юдовото действие, но от техните сведения е трудно да се определят детайлите на събитието.
Глаголът κατεφίλησεν (целуна) е различен от използвания в стих 48 φιλήσω (целуна) и тази разлика не е отразена в руския и други преводи. Значението му може да се предаде по-добре: “разцелувал” – може би няколко пъти, но по-вероятно само веднъж, като целувката е не само видима от всички, но дори чута. Юда сякаш е блъснал Христос, целувайки Го. Какъв контраст с всяка истинска, неподправена целувка, която идва от любов! Каква дълбока и несъмнена истинност на разказа! Кой би могъл да измисли нещо по-просто, и все пак с няколко думи да изрази толкова добре дълбочината на човешкото падение! Нищо чудно, че “целувката на Юда” се е превърнала в поговорка. В тези две думи имаме цял психологически очерк, цяла морална система. От една страна, Юда иска да прикрие с целувката си низостта на душата си и крайната си подлост. От друга страна, целувката – знак на любов – е превърната в символ на най-ужасното предателство и злоба. Всеки, който се замисли, ще каже, че точно това се случва, и то дори много често в реалния живот.
Думата “радвай се” (χαῖρε) е била често срещан поздрав и по значение е била съвсем равнозначна на нашето “Здравей!”.