(Срв. Марк 14:44). Марк добавя: “и водете го внимателно (зорко, в бълг. превод).” Някои се питат защо Юда е дал знак, след като Христос е бил добре познат на всички. Ориген дава много оригинален отговор на този въпрос: “До нас е достигнало преданието, че Той (Иисус Христос) е имал два вида: единият такъв, какъвто изглеждал на всички, а другият – какъвто бил по време на Преображението пред учениците на планината, когато лицето Му е засияло като слънце. Освен това всеки...
Марк добавя: “и водете го внимателно (зорко, в бълг. превод).” Някои се питат защо Юда е дал знак, след като Христос е бил добре познат на всички. Ориген дава много оригинален отговор на този въпрос: “До нас е достигнало преданието, че Той (Иисус Христос) е имал два вида: единият такъв, какъвто изглеждал на всички, а другият – какъвто бил по време на Преображението пред учениците на планината, когато лицето Му е засияло като слънце. Освен това всеки Го виждал такъв, какъвто бил достоен да Го види. А когато Сам Той бил (там), на мнозина Той изглеждал така, сякаш не е Самият Той. Затова, макар че тълпата, която вървяла с Юда, често Го виждала, все пак поради Преображението Му било необходимо Юда да Го посочи.” Посочвайки Йоан 18:4-6, Ориген отбелязва: “Виждате, че не Го разпознали, макар и често да са Го виждали, вследствие на Преображението Му.”
Ние не намираме за необходимо да прибягваме до подобно сложно тълкуване, за да обясним знака, даден от Юда. Указанието или знакът са били необходими просто защото е било нощ, Иисус Христос не е бил сам и самото място, където се е намирал, може би е предлагало възможност за бягство. Следователно знакът на Юда може да се разглежда като обикновена предпазливост и прецизност, премахващи всякаква възможност за грешка. За да няма грешка – така Юда можел да каже на тълпата, която го придружавала, – хванете този, когото ще целуна. Това бил знак, който превъзхождал всички останали знаци по своята яснота и сигурност.
Но макар да не смятаме мнението на Ориген за подходящо за обяснение на причините за знака, даден от Юда при залавянето на Христос, все пак можем да допуснем, че думите на Ориген имат много дълбок смисъл и отразяват автентичен християнски опит. Не само християните, но и езичниците са знаели и знаят за Христос. Но на всеки от тях Той се явява в хиляди различни видове, според образованието и развитието, умственото и нравственото. Може дори да се каже, че всеки човек носи своя собствен Христос в душата си. Оставайки един и същ, Той се явява в различен вид на мъжете и жените, на здравите и болните, на богатите и бедните, на учените и простите. Преданието, на което Ориген се позовава, би могло да бъде само рефлекс на този изключително забележителен, лесно разбираем и исторически факт.
Ако Христос притежава такава сила, превъзхождаща в най-висока степен силата на други известни и прочути личности в историята в духовната област, не може да се отрече, че дори когато е бил в плът, Той също се е явявал на различни хора в различен вид и те или са Го разпознавали, или не са Го разпознавали (срв. Мат. 14:26; Марк 6:49; Лука 7:49; Йоан 1:10).
Ἔδωκεν (“дал”) – dedit, вероятно при самото приближаване към Христос или малко преди това. Това е бил по-скоро импровизиран знак, отколкото предварително обмислен и уговорен знак.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 14:44).
Марк добавя: “и водете го внимателно (зорко, в бълг. превод).” Някои се питат защо Юда е дал знак, след като Христос е бил добре познат на всички. Ориген дава много оригинален отговор на този въпрос: “До нас е достигнало преданието, че Той (Иисус Христос) е имал два вида: единият такъв, какъвто изглеждал на всички, а другият – какъвто бил по време на Преображението пред учениците на планината, когато лицето Му е засияло като слънце. Освен това всеки Го виждал такъв, какъвто бил достоен да Го види. А когато Сам Той бил (там), на мнозина Той изглеждал така, сякаш не е Самият Той. Затова, макар че тълпата, която вървяла с Юда, често Го виждала, все пак поради Преображението Му било необходимо Юда да Го посочи.” Посочвайки Йоан 18:4-6, Ориген отбелязва: “Виждате, че не Го разпознали, макар и често да са Го виждали, вследствие на Преображението Му.”
Ние не намираме за необходимо да прибягваме до подобно сложно тълкуване, за да обясним знака, даден от Юда. Указанието или знакът са били необходими просто защото е било нощ, Иисус Христос не е бил сам и самото място, където се е намирал, може би е предлагало възможност за бягство. Следователно знакът на Юда може да се разглежда като обикновена предпазливост и прецизност, премахващи всякаква възможност за грешка. За да няма грешка – така Юда можел да каже на тълпата, която го придружавала, – хванете този, когото ще целуна. Това бил знак, който превъзхождал всички останали знаци по своята яснота и сигурност.
Но макар да не смятаме мнението на Ориген за подходящо за обяснение на причините за знака, даден от Юда при залавянето на Христос, все пак можем да допуснем, че думите на Ориген имат много дълбок смисъл и отразяват автентичен християнски опит. Не само християните, но и езичниците са знаели и знаят за Христос. Но на всеки от тях Той се явява в хиляди различни видове, според образованието и развитието, умственото и нравственото. Може дори да се каже, че всеки човек носи своя собствен Христос в душата си. Оставайки един и същ, Той се явява в различен вид на мъжете и жените, на здравите и болните, на богатите и бедните, на учените и простите. Преданието, на което Ориген се позовава, би могло да бъде само рефлекс на този изключително забележителен, лесно разбираем и исторически факт.
Ако Христос притежава такава сила, превъзхождаща в най-висока степен силата на други известни и прочути личности в историята в духовната област, не може да се отрече, че дори когато е бил в плът, Той също се е явявал на различни хора в различен вид и те или са Го разпознавали, или не са Го разпознавали (срв. Мат. 14:26; Марк 6:49; Лука 7:49; Йоан 1:10).
Ἔδωκεν (“дал”) – dedit, вероятно при самото приближаване към Христос или малко преди това. Това е бил по-скоро импровизиран знак, отколкото предварително обмислен и уговорен знак.