От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 15

Няма по-голям беззаконник от сребролюбеца. Наистина, такъв човек и сам себе си продава, и става общ враг на вселената, когато скърби, че земята не принася злато, вместо житни класове, и че вместо рудници има извори, вместо скъпоценни камъни – планини… Ненавижда всички бедни и богати – бедните за това, че могат да дойдат някога при него да молят за милостиня; богатите пък за това, че той не притежава техните богатства. Мисли, че всички за завладели неговото имущество, и като че ли обиждан от всички, негодува против всички.

(вж. Марк 14:10 – 11; Лука 22:4 – 5).

Марк и Лука не казват, че Юда е започнал преговори с архиереите и “началниците” (Лука), назовавайки цената, за която би бил готов да предаде Христос. Но при Матей преговорите започват именно с това. Заявлението на Юда в разказа на Матей е много характерно. Той заявява това пред такива хора, за които се надява, че веднага ще го разберат. Мотивът, който Юда изтъква, е напълно достатъчен. Той е първият и най-важен мотив в обикновените човешки взаимоотношения. Мнозина го изтъкват дори когато искат да прикрият други, по-сериозни мотиви, които не смятат за необходимо да разкриват преждевременно. Малко са истинските идеалисти. Повечето сочат идеалите, прикривайки с красотата им укоримостта на главния си мотив.

Юда не казва: Ще ви Го предам и искам да получа толкова пари. Той би могъл да поиска по-малко, отколкото биха му дали. Първоначално той не определя цена, а се интересува от нея. Но не е използвана думата, че той “продава” Христос, а Го “предава” (παραδώσω). Юда не се поколебава да изпълни по същество маловажната и несложна задача да разкрие тайното местонахождение на Христос, за да може Той да бъде заловен, без това да бъде опасно за враговете Му. Това не би могло да се струва много. Архиереите определят на Юда цена, която той вероятно не е очаквал. Тридесет сребърника – за работа даже по-малко от час, дори не тежка и напрегната, а просто за безпокойство през нощта, за придружаване на лицата, които биха могли да заловят Христос. Работникът обикновено получавал само един денар (около 20-25 копейки) за тежкия си работен ден. На Юда предложили тридесет сребърника. Това били “храмови шекели”, които били “по-тежки” от обикновените сребърници. Само един шекел се равнявал на 4 денария! Така че цената, предложена на Юда, била 120 пъти по-голяма от дневната заплата на един работник. За да се спечелят такива пари, е била необходима повече от една трета година усилен труд в зной и пек. Но архиереите и храмът били богати. Първата услуга можело да бъде последвана от втора и следващи. Необходимо било само да се угоди, да се изпълни възложената поръка, а след това да се очакват следващи от влиятелни хора, за което щял да получи нови сребърници. За алчния и отдаден на парите Юда перспективите за бъдещето изглеждали отлични. 

Няма яснота дали парите са му били дадени тогава или по-късно. Това, че те са били дадени, не подлежи на съмнение (Мат. 27:5). Но днес е трудно да се направи извод как е било в действителност. Всички синоптици използват различни изрази. При Матей е ἔστησαν – терминът е използван за обозначаване на изплащането на исканата сума, определянето на заплата, но означава и “претеглям”, “тегля” (вж. превода на Седемдесетте 2 Цар. 14:26; 1 Езд. 8:25; Йов 6:2, 28:15; Ис. 40:12; Йер. 32:9; Зах. 11:12). Не всички от тези цитати се отнасят до пари. Но колкото и тясно да са свързани тези цитати с въпросния пасаж от Матей, от последния не може да се направи извод, от употребата на ἔστησαν, че юдеите точно по това време са претеглили и дали на Юда исканата сума. Те само са определили, решили са да му я дадат. Такова заключение се потвърждава и от Марк, който казва, че архиереите се зарадвали и само обещали да дадат на Юда сребърниците, както и от Лука, според когото те συνέθεντο – решили (в руския превод “съгласили се”) да му дадат парите. Евтимий Зигабен обяснява този израз в следния смисъл: “Марк казва, че са обещали да му дадат среброто, а Лука – че са се съгласили. Очевидно първо са се съгласили и обещали, а след това са се премерили (σταθμῆσαι). Някои обаче смятат, че ἔστησαν е поставено вместо συνεφώνησαν и ὡρίσαντο (определили, назначили)”. Ако преведем ἔστησαν с “претеглили”, това би означавало, че изразът е заимстван от по-древни времена, когато благородните метали са били претегляни на везни при някакво заплащане, без да бъдат монети. Но Теофилакт изрично твърди, че те “само са се съгласили, решили са да му ги дадат, а не че са ги претеглили, както мнозина мислят”. Сребърниците, обещани или дадени на Юда, са били ἀργύρια (Марк, Лука; у Йоан няма).

Самият Юда едва ли е осъзнавал, че предавайки Христос, действа в съответствие с древните пророчества. За него цената, обещана и дадена от юдеите, е била висока. От друга страна, юдеите със сигурност не са мислили за изпълнението в тези събития на древните пророчества. Но определяйки сами 30 сребърника, те почти сигурно са мислели да унижат Христос, защото 30 сребърника е била обичайната цена на един роб (Изход 21:32). Това презрение изглежда е било споделено и от Юда, който не нарича Христос по име, а казва, че ще Го предаде (αὐτόν). 

От друга страна, юдейските водачи, не можели да не презрат Юда в сърцата си, когато дошъл при тях. В тайното предателство нямало нищо възвишено или благородно и на него можели да гледат с отвращение дори най-пошлите и неморални хора, които обаче били смятани за глави на обществото. Присъствието на военните началници (στρατηγοῖς – Лука) на заседанието било необходимо, за да се регулират мерките за задържане под стража.