Това се случило във вторник през Страстната седмица, т.е. в същия ден, в който са били речите, изложени в глави 24 и 25. Думите от Лука 21:37 – 38 могат да се разглеждат като кратък очерк на предходната история. Но те едва ли могат да се смятат за въведение към по-нататъшната беседа на евангелиста. Започвайки разказа за последните дни от земния живот на Христос, Матей използва еврейския словоред вместо обичайното “тогава”. Буквално: “и беше, когато Иисус свърши” и т.н. Тази...
Това се случило във вторник през Страстната седмица, т.е. в същия ден, в който са били речите, изложени в глави 24 и 25. Думите от Лука 21:37 – 38 могат да се разглеждат като кратък очерк на предходната история. Но те едва ли могат да се смятат за въведение към по-нататъшната беседа на евангелиста. Започвайки разказа за последните дни от земния живот на Христос, Матей използва еврейския словоред вместо обичайното “тогава”. Буквално: “и беше, когато Иисус свърши” и т.н. Тази формула се повтаря пет пъти в Матей (Мат. 7:28, 11:1, 13:53, 19:1), всеки път в края на речите на Иисус Христос, в Марк – 4 пъти, в Лука – 43 пъти, в Деяния – 18 пъти. Тук, в Матей, формулата може да се разглежда като точно указание за времето на произнасяне на по-нататъшните думи от стих 2. Но докато евангелистът в горните цитати казва просто: “и се случи, когато Иисус свърши тия думи” или “наставления”, “притчи” – тук към израза “тия думи” е добавен πάντας – “всички тия думи”. Това означава, че Спасителят вече е завършил цялата Си проповед към народа. В по-нататъшния разказ на синоптиците до Възкресението не се дава нито една дълга реч на Христос към народа. Дългите речи, изложени у Йоан в глави 14 – 17, са адресирани само до учениците.
Първият стих от разглежданата глава, разбира се, е най-близък до речите в глави 24 – 25, но стихът може да се тълкува и в по-общ смисъл, а именно че учителната дейност на Христос вече е приключила и че това съвпада с началото на първосвещеническото Му служение. Omnia dixerat, quae dicenda habuerat (Той беше казал всичко, което беше необходимо). “Макар че Той често страдал от козните на юдеите, все пак те не могли да Му навредят, защото дяволът се бил оттеглил от Него преди време; Той не можел да претърпи страдания, преди да завърши всичките Си речи, които възнамерявал да произнесе пред учениците Си” (Ориген). Вж. Втор. 31:1.
Проф. А. П. Лопухин
Това се случило във вторник през Страстната седмица, т.е. в същия ден, в който са били речите, изложени в глави 24 и 25. Думите от Лука 21:37 – 38 могат да се разглеждат като кратък очерк на предходната история. Но те едва ли могат да се смятат за въведение към по-нататъшната беседа на евангелиста. Започвайки разказа за последните дни от земния живот на Христос, Матей използва еврейския словоред вместо обичайното “тогава”. Буквално: “и беше, когато Иисус свърши” и т.н. Тази формула се повтаря пет пъти в Матей (Мат. 7:28, 11:1, 13:53, 19:1), всеки път в края на речите на Иисус Христос, в Марк – 4 пъти, в Лука – 43 пъти, в Деяния – 18 пъти. Тук, в Матей, формулата може да се разглежда като точно указание за времето на произнасяне на по-нататъшните думи от стих 2. Но докато евангелистът в горните цитати казва просто: “и се случи, когато Иисус свърши тия думи” или “наставления”, “притчи” – тук към израза “тия думи” е добавен πάντας – “всички тия думи”. Това означава, че Спасителят вече е завършил цялата Си проповед към народа. В по-нататъшния разказ на синоптиците до Възкресението не се дава нито една дълга реч на Христос към народа. Дългите речи, изложени у Йоан в глави 14 – 17, са адресирани само до учениците.
Първият стих от разглежданата глава, разбира се, е най-близък до речите в глави 24 – 25, но стихът може да се тълкува и в по-общ смисъл, а именно че учителната дейност на Христос вече е приключила и че това съвпада с началото на първосвещеническото Му служение. Omnia dixerat, quae dicenda habuerat (Той беше казал всичко, което беше необходимо). “Макар че Той често страдал от козните на юдеите, все пак те не могли да Му навредят, защото дяволът се бил оттеглил от Него преди време; Той не можел да претърпи страдания, преди да завърши всичките Си речи, които възнамерявал да произнесе пред учениците Си” (Ориген). Вж. Втор. 31:1.