От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 29

Христос казва „горко“ на книжниците и фарисеите не защото строят гробници на пророците или осъждат бащите си, а защото, както в първия случай, така и чрез престореното осъждане на делата на бащите си, те постъпват дори по-зле от тях.

А че тяхното осъждане било лицемерно, се казва у Лука, където те се наричат съучастници на бащите, понеже строят гробници на пророците: „Горко вам, че строите гробници на пророците, които бащите ви избиха – с това свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях: защото те избиха пророците, а вие им строите гробници“ (Лука 11:47–48). Тук Христос осъжда самото намерение, с което са ги строили – не в чест на убитите, а сякаш се гордеели с убийството, и от страх да не се загуби паметта за дръзкото престъпление с времето, въздигали нови паметници, след като старите се разрушили.

Те строели гробници не като израз на почит, а като трофеи, с великолепни сгради, и така показвали, че намират за славно делото на своите бащи, убийството на пророците.

Обичайно и общо явление в човешкия живот е, че най-добрите хора много често са подложени на гонение от своите съвременници, докато потомците на последните им строят паметници и почитат паметта им като благодетели на човечеството. Това явление е толкова често срещано, че не е необходимо да се търсят конкретни примери. Христос не говори за това, което тълкува Иларий, сякаш prophetas omnes legis populus occidit. Имало е изключения, като например Илия и Елисей. Но по отношение на принципа думите на Христос са точни.

За строежа на паметници и гробници има сведения в палмирските и набатейските надписи, където той се нарича “бана” – οἰκοδομομεῖν, както в Матей. Близо до Йерусалим се намират “гробниците на Давид” (Неем. 3:16), на първосвещеника Йоан Хиркан, на Александър Йанная и много други. За да украсят гробниците с цветя в определени дни, някои хора оставяли парични суми (Schürer, Geschichte, III, S. 18 в началото).