От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 25

Тези думи ни наставляват да се стремим да бъдем  праведни, а не само да изглеждаме такива. Защото който се старае да изглежда праведен, той се грижи само за външността и за видимото, а за сърцето и съвестта си е небрежен, без да осъзнава, че онзи, който се грижи за вътрешното и се стреми да очисти помислите си, по необходимост ще се постарае да очисти и външността.

А който се грижи само за външното, но пренебрегва вътрешността на душата си, неизбежно се изпълва отвътре с корист, разпуснатост, злоба и много други пороци. Защото всеки, който се тревожи за своето спасение, тоест за вътрешното, се грижи и за репутацията си, т.е. за външното; но не всеки, който се тревожи за външното, се грижи и за спасението си.

Както е писано: „Който гледа на жена с похот, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5:28). Затова онзи, който се въздържа от развратен акт, но блудства в сърцето си чрез похот, очиства външността на чашата и блюдото, а вътре е пълен с неправда. По същия начин, онзи, който дава милостиня, за да получи слава от хората, съвсем очевидно чисти външността на съда, върши милостта публично пред хората,
а отвътре е пълен с жажда за суета и неправда.

Не по-малко от дванадесет трактата са посветени на очистването в Талмуда. Тълкуванията на старозаветните разпоредби за чистотата (Лев. 11:15; Числа 5:1-4; и особено Числ. 19) се основават на въведението към трактата “Келим”, в който се изброяват “главните видове нечистота” (I, 1-4). На тази основа, казва Шюрер, е издигната огромна, широка и многообхватна сграда. Тук равините са надминали себе си в задълбоченото разработване на темата (за подробности вж. Schürer, Geschichte, II, 560-565). Спасителят доказва несъстоятелността на цялото талмудистко учение за чистотата чрез факта, че въпреки всички усилия за почистване на съдовете, това, което се съдържа в тях и което изглежда чисто като резултат от различните измивания и пречиствания, в действителност е изключително мръсно, тъй като е резултат от присвояване и неправда. Каква дълбока мисъл, пронизваща цялото лицемерие с пределната му глупост! Удивително е, че многобройните лицемери не са се страхували и не се страхуват от тази мълния, от този страшен гръм и изобщо не се замислят, че съдовете, от които пият и ядат, са пълни с най-ужасния, най-гнусния и най-позорния грабеж и неправда!

Γέμω означава да бъдеш напълнен с нещо (свързва се с родителен падеж). Тук не се казва, че чашите и блюдата са пълни с грабеж и неправда, а че съдържанието им произлиза от грабеж и неправда. Следователно родовият падеж не се използва без предлога, а с предлога ἐκ.

Ἀρπαγή всъщност означава грабеж (в сравнение с тази дума “похищение” е малко по-мека). Ἀκρασία, по-късна форма на ἀκρατεία, означава невъздържаност, неумереност (срв. 1 Кор. 7:5). В руския и славянския превод е възприето различно и по-слабо засвидетелствано четене – ἀδικίας, “неправда”. Но във Вулгата и някои преводи то е точно (immunditia, Unenthaltsamkeit). Като цяло обаче думата ἀκρασία се превежда различно и понякога неточно. Според Бенгел ἀκρασία е противоположна не само на въздържанието от храна и питие, но и от пари и корист.