Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.
С тези думи Иисус Христос започва да изобличава книжниците и фарисеите, че са преситени, и, което е още по-страшно, че трупат богатства не от имотите на богатите, а от имуществото на вдовици, с което още повече увеличават тяхната нищета, вместо да я облекчат. Те не просто се хранят – те буквално изяждат бедните. И това грабителство прикриват с лицемерие, като се молят дълго и престорено.
Всеки, който върши зло, заслужава осъждане. Но онзи, който използва външна благочестивост, за да прикрие зли дела, заслужава още по-тежко наказание.
Защо тогава Христос не отнема званието на книжниците и фарисеите? Защото все още не е дошъл моментът. Той ги оставя за известно време, но предупреждава народа, за да не се заблуди от високия им сан и да не ги подражава, мислейки, че те са за пример.
Понеже по-рано Христос беше казал: „Всичко, което ви заповядват да спазвате – спазвайте и вършете“ (Мат. 23:3), сега Той предупреждава, за да не решат по-простодушните, че им е позволено всичко, и разкрива в какво точно книжниците изопачават Божия закон.
Този стих от Матей се смята от някои тълкуватели за интерполация от местата, споменати в Марк и Лука. Той не се среща в Синайския кодекс, B, D, Z, L, I, 28, 33 и др. В Марк и Лука стихът е автентичен. Изобличението е насочено срещу най-гнусното хищничество – обидите, прегрешенията и кражбите на имуществото на бедните и безпомощни вдовици, както и срещу мнимото благочестие на онези, които се молят дълго напоказ.
От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 40
Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.
От Лука свето Евангелие – глава 20 – стих 47
които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
Неизвестен автор (5 век)
“изпояждате домовете на вдовиците”.
Самозванците, които се представят за благочестиви, се насочват към жените, защото жените по-трудно разпознават измамата – поради естествената им доверчивост, и по-лесно се увличат по религиозната външност – заради сърдечната си мекота. Най-често те предпочитат общуването с вдовици по две причини. Първо, жената, която има съпруг, не се поддава така лесно на измама, защото има съветник до себе си. Тя не би предала своето имущество, защото се намира под закрилата и авторитета на мъжа си. Вдовицата обаче е по-лесно да бъде измамена – няма съпруг, който да я напътства, и сама разполага със своето, без да е под нечия власт.
Затова Иисус, когато осъжда юдейските свещеници, предупреждава и християните да не прекарват прекалено много време при вдовици, повече отколкото при други.
PG 56:880.