и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си;
и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си;
С тези думи Той ги изобличава за тяхната любов към суетата, която ги е погубила. По-рано описаните постъпки показваха тяхната жестокост и нехайство, а сега става ясно и тяхното неудържимо желание за слава. Именно то ги е отдалечило от Бога, накарало ги е да се подвизават на друго “състезателно поле” и ги е довело до гибел.
Наистина, каквито зрители има човек, такива подвизи и показва, стремейки се да им угоди. Който се състезава пред смели хора, се старае и сам да прояви смелост; който пред слаби и малодушни, става небрежен. Който има пред себе си зрители, които обичат да се смеят, се старае да бъде смешен, за да им достави удоволствие. А който е пред сериозни и стремящи се към мъдрост хора, и сам се стреми да бъде такъв, за да заслужи тяхната похвала.
Виж как и тук Спасителят усилва обвинението срещу фарисеите: Той не казва, че в едни случаи постъпват така, а в други иначе, а че във всички свои дела те са еднакви.
И така, като изобличава тяхната любов към суетата, Той показва още, че те не търсят слава чрез някакви важни или полезни дела – защото нямат истински добри дела – а се прославят с празни и нищожни неща, които издават тяхното покварено състояние.
„Разширяват хранилищата си и увеличават полите на дрехите си“ – казва Той.
Повтаряне на мислите, изразени в Мат.6:1, 5, 16, с промяна само на примера. Нищо не се прави със сърдечно разположение, напротив, “всичко” се прави за показ, заради старшинство, отличие, спечелване на репутация и слава, особено в очите на невежите и обикновените хора, и в крайна сметка за печалба и религиозна експлоатация.
“Хранилища”, на гръцки “филактерии”, в Стария Завет “тотафот”, при равините “тефиллин”, от “тефила” – молитва, се използват от евреите и до днес въз основа на Изход 13:9, 16; Второзаконие 6:8, 11:18. Всеки евреин е длъжен да носи две филактерии – една на темето и една на лявата ръка, като ги свързва с ремъци по време на сутрешната молитва (освен в съботите и празничните дни). Те са изработени от пергамент под формата на малка кутийка, в която е поставен малък свитък с откъси от Изход 13:1-16; Второзаконие 6:4-9, 11:13-21. Филактерията, носена на темето, имала тази особеност, че кутията била разделена на четири части, в които се поставяли четири малки свитъка с гореспоменатите молитви. Както обикновено се случва, зилотите правели своите филактерии по-големи от тези на другите, за да покажат и тук мнимото си благочестие.
“Филактерия” е неточен превод на гръцки език на еврейското “тефиллин” – молитва. Евтимий Зигабен извежда “филактерия” от φυλάττειν (пазя) и ῥεσθαι (избавям от опасност, пазя, съхранявам, защитавам). Φυλακτήριον всъщност означава стражеви пост, укрепление, кула, а в преносен смисъл – охрана, амулет.
Думата “разширяват” се отнася може би за ремъците, с които са били завързвани филактериите, но може би и за самите калъфи или кутии, както смята Цан. Към същата категория спадат и ресните на “талифа” – специална бяла дреха, която има формата на продълговат четириъгълен шал с кръгъл процеп в средата за главата. Ресните се изработват от бели и сини конци и се наричат “цицит” на иврит и κράσπεδα на гръцки.
Талифът с ресните се носи от евреите и сега (само от мъже, както филактериите) в изпълнение на Числа 15:37 и следващите; Втор. 22:12. “Фарисеите правеха така – казва Теофилакт, – защото това било предписано в закона”. Предписано е било, за да може, виждайки това, юдеите да не отстъпват от Божиите заповеди. Но Бог не е искал такова буквално изпълнение – не, да имаш хранилища е означавало да изпълняваш заповедите”. “Тъй като юдеите – казва свети Йоан Златоуст – често забравяли Божиите благодеяния, Бог им заповядал да пишат на специални листа Неговите чудеса и да връзват тези листа на ръцете си …. Бог им заповядал като на малки деца да правят това, което мнозина правят, за да избегнат забравата, връзвайки лен или конец около пръста си”.
В recepta е пропуснато гръцкото γάρ, което се доказва много лесно. Втората половина на стиха служи като едно от доказателствата за щеславието и суетата на фарисеите, които желаели да бъдат видени от хората. Това е особен вид религиозна публичност, показваща придобиването и усвояването на религиозна праведност и благочестие.
Четвърта книга Моисеева – Числа – глава 15 – стих 38
обади на синовете Израилеви и им кажи да си правят ресни по скутовете на своите дрехи в поколенията си, и в ресните, що са по скутовете, да вплитат нишки от синкава вълна;
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 22 – стих 12
Направи си ресни в четирите краища на наметалото си, с което се намяташ.
Ориген (ок. 185 – 254)
Филактерии (“хранилища”) те наричали „пергаментови късчета“ с Десетте заповеди, защото който ги носел, вярвал, че те му носят защита и подкрепа. Фарисеите обаче не разбирали, че такова нещо трябва да се носи в сърцето, а не върху тялото. Те може и да притежават ковчези със съкровища, хамбари и дори деца, но нямат никакво истинско разбиране за Бога.
Дори и днес сред нас има такива дами с предразсъдъци, които носят „малки Евангелия“ – външни знаци, подобно на филактериите – но без да имат в сърцето си истинския кръст и други истински проявления на вярата. Те наистина показват ревност към Бога, но нямат истинско знание за Него: „прецеждат комара, а поглъщат камилата“ (Матей 23:24).
Такъв беше и малкият край на дрехата, краищата на който бяха предписани от закона – именно този край докосна жената, страдаща от кръвотечение, когато се доближи до дрехата на Господа. И понеже тя не страдаше от фарисейските суеверия, тя се изцели.
Така че, разширявайки своите “хранилища” и “увеличавайки полите на дрехите си” в търсене на народното одобрение, фарисеите показваха своето лицемерие. За това свидетелства и фактът, че те търсеха първите места на пиршествата, първенството в синагогите, поздравленията на площадите и желаеха да ги наричат: “Равви! Равви!”, което на латински означава “учител”.
Коментари върху Евангелието от Матей