Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
Отхвърляйки възкресението (срв. Деян. 23:8), садукеите се опитвали да потвърдят учението си, като се позовавали на Мойсеевото постановление за така наречения „левиратен” брак (от латинската дума “levir” – зет), изложено във Второзаконие (Втор. 25:5-10).
Всички синоптици имат в началото на стиха повторение на думата λέγοντες (Марк – οἵτινες λέγουσιν; Лука – ἀντιλέγοντες) от предходния стих. Цитатът не е сходен по израз във всички синоптици, като се отклонява както от еврейския текст, така и от превода на Седемдесетте. Мисълта на еврейския текст садукеите изразяват тук много кратко и със свои думи. Този закон бил ясен и се прилагал на практика. Според него, ако някой умре, оставяйки съпруга, от която няма деца, съпругата му трябва да се омъжи за неговия брат (така е в Седемдесетте и в Евангелията, но на иврит – за девера, което, разбира се, е едно и също нещо; разликата е само в израза) и да му възстанови рода. Ἐπιγαμβρεύειν е техническата дума за левиратен брак. Тя се среща в Новия Завет само тук, в Матей. В Лев.18:16, 20:21 бракът с вдовицата на починал брат е забранен. Но във Второзаконие 25:5-10 са посочени някои случаи, в които се допускат изключения.
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 25 – стих 5
Кога братя живеят наедно, и един от тях умре без син, жената на умрелия не бива да се омъжи за външен човек, но девер й трябва да влезе при нея, да я вземе за жена и да живее с нея, -
От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 19
Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.
От Лука свето Евангелие – глава 20 – стих 28
Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
Неизвестен автор (5 век)
Той напомни за ересите на садукеите, които твърдели, че няма възкресение на мъртвите. От всичко, което Му беше представено, Той счете за най-необходимо да разруши именно тази заблуда. Защото във всичко — във всяко човешко дело, независимо дали е телесно или духовно — движещата сила е надеждата за бъдеща награда. Земеделецът оре с надеждата да прибере реколта. Воинът се сражава с надежда да победи. Ако вече в този свят е толкова трудно да се служи на святостта, то кой би имал сили да се подвизава ежедневно, ако не е вдъхновен от надеждата за възкресение? Премахнеш ли тази надежда, цялата основа на религиозния живот се разрушава. А нима садукеите вярваха, че има брак след смъртта? Разбира се, че не! Как биха могли да вярват в брак след смъртта, след като самото възкресение отричаха? И все пак, в защита на своето заблуждение, те мислеха, че са намерили най-убедителния аргумент, разсъждавайки така помежду си: „Невъзможно е жената, която е била съпруга на седем братя, да бъде съпруга само на един от тях — или пък на всичките едновременно. Следователно възкресение не може да има.“
PG 56:869