Човек, извършил голям грях, е готов да извърши и още по-голям, защото вече не храни надежда в Бога, както е казано при Соломон: „С идването на нечестивия идва и презрението“ (Притчи 18:3). Както болен човек, докато страданията му са тежки, все още се надява на изцеление и се въздържа от вредна храна, така и човек, който осъзнава, че е неизлечим, няма да се ограничава. Също и човек, който греши умерено, още се надява на спасение и се въздържа, доколкото може,...
Човек, извършил голям грях, е готов да извърши и още по-голям, защото вече не храни надежда в Бога, както е казано при Соломон: „С идването на нечестивия идва и презрението“ (Притчи 18:3). Както болен човек, докато страданията му са тежки, все още се надява на изцеление и се въздържа от вредна храна, така и човек, който осъзнава, че е неизлечим, няма да се ограничава.
Също и човек, който греши умерено, още се надява на спасение и се въздържа, доколкото може, от нови грехове. Но ако поради тежестта на извършените грехове изгуби надежда, вече няма да се съмнява, че е свързан със съда Божий. Жалък неук човек! Както има степени на наказание за злото – и всеки получава дължимото според тежестта на извършеното зло – така има и степени на слава за доброто, когато всеки се удостоява със слава, съразмерна на делата му.
Първосвещениците от Стария Завет, които вече бяха загубили надежда в Бога, понеже се бяха изпълнили с всякакво зло, вдигнаха ръка срещу Самия Бог (понеже знаеха, че Христос е Син Божий) и вече не се въздържаха от злото.
Струва ли ти се това удивително? Всеки зъл човек, когато приложи волята си, вдига ръка срещу Бога и Го убива. Който не се спира да предизвика Божия гняв, тъпче Неговите заповеди, презира Неговото име, хули Го, роптае против Бога, с недоволно лице гледа към небето, с гняв сочи към Него – ако можеше, би Го убил, за да може да греши безнаказано.
Тази мисъл вече беше обяснена чрез притча, а думите на Христос в този стих са изводът, който се налага от нея. Те са имали толкова ясно послание към еврейските водачи, че те не са могли да не ги разберат. Плод не се намерил в юдейския народ, който попаднал под влиянието на злите лозари. Затова лозето ще бъде отнето както от еврейските водачи, така и от самия еврейски народ, и всичко това ще бъде дадено на такъв народ (без член или...
Тази мисъл вече беше обяснена чрез притча, а думите на Христос в този стих са изводът, който се налага от нея. Те са имали толкова ясно послание към еврейските водачи, че те не са могли да не ги разберат. Плод не се намерил в юдейския народ, който попаднал под влиянието на злите лозари. Затова лозето ще бъде отнето както от еврейските водачи, така и от самия еврейски народ, и всичко това ще бъде дадено на такъв народ (без член или точно определение), който принася плодовете на Небесното Царство.
Неизвестен автор (5 век)
Човек, извършил голям грях, е готов да извърши и още по-голям, защото вече не храни надежда в Бога, както е казано при Соломон: „С идването на нечестивия идва и презрението“ (Притчи 18:3). Както болен човек, докато страданията му са тежки, все още се надява на изцеление и се въздържа от вредна храна, така и човек, който осъзнава, че е неизлечим, няма да се ограничава.
Също и човек, който греши умерено, още се надява на спасение и се въздържа, доколкото може, от нови грехове. Но ако поради тежестта на извършените грехове изгуби надежда, вече няма да се съмнява, че е свързан със съда Божий. Жалък неук човек! Както има степени на наказание за злото – и всеки получава дължимото според тежестта на извършеното зло – така има и степени на слава за доброто, когато всеки се удостоява със слава, съразмерна на делата му.
Първосвещениците от Стария Завет, които вече бяха загубили надежда в Бога, понеже се бяха изпълнили с всякакво зло, вдигнаха ръка срещу Самия Бог (понеже знаеха, че Христос е Син Божий) и вече не се въздържаха от злото.
Струва ли ти се това удивително? Всеки зъл човек, когато приложи волята си, вдига ръка срещу Бога и Го убива. Който не се спира да предизвика Божия гняв, тъпче Неговите заповеди, презира Неговото име, хули Го, роптае против Бога, с недоволно лице гледа към небето, с гняв сочи към Него – ако можеше, би Го убил, за да може да греши безнаказано.