От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 33

Стопанинът в тази притча е Отец на нашия Господ Иисус Христос. А насадената от Него лозница олицетворява народа на юдеите, произхождащ от Авраам, Исаак и Яков, умножен като звездите на небето и като морския пясък, изведен от Египетската земя и освободен от робството, преведен през морето и въведен в Обетованата земя, както е казано чрез пророка: „Из Египет пренесе Ти лозата, изгони народи и я насади“ (Пс. 79:9).

Господ насади юдейския народ в Обетованата земя, където текат мляко и мед, за да принасят плодове на Божиите заповеди. „Огради го“ – това означава, че Бог ги укрепи с ангелска защита. „Изкопа в него лин“ – това означава светата Църква, където се събират плодовете на праведността и святостта. Както гроздето се смачква само чрез усърден труд, така и светите мъченици – подложени на страшни гонения и мъчения – като лозови гроздове проливат своята кръв.

Кулата, построена в самия център на лозето, е нашият Господ, явил се като здрава кула сред светата Църква – чрез Девата. И чрез Неговото присъствие всички светии и мъченици са защитени с духовно оръжие от своя коварен враг – дявола.

Размисли колко велика е била Божията грижа за тях – и колко безмерна е била тяхната небрежност. Бог Сам извършил всичко, което се полага на един земеделец: обградил лозето, насадил лозата и сторил всичко останало. На тях оставил само малкото – да се грижат за вече даденото и да пазят повереното. Нищо не било пропуснато, всичко било подготвено, но въпреки това те не се възползвали от нищо, макар че от Бога получили много, и то в изобилие. Така, когато юдеите излезли от Египет, Бог им дал закона, дал им град, устроил им жертвеника и им издигнал храм. А после „Се оттегли“ – тоест дълго търпял, не ги наказвал веднага след всяко престъпление. Това „оттегляне“ означава великото Божие дълготърпение.

С тази притча Христос учи на много неща: че Бог още от древни времена се е грижел за юдеите; че те още от самото начало са били склонни към убийства; че са били взети всякакви мерки за тяхното поправление; че дори след като убили пророците, Бог не се отвърнал от тях, а изпратил при тях и Своя Син; че Богът на Стария Завет е същият като на Новия; че чрез смъртта на Христос е извършено велико дело; че юдеите ще понесат най-тежкото наказание заради Христовия кръст и собственото си злодеяние; че езичниците ще бъдат призвани, а юдеите – отхвърлени. Христос предлага тази притча непосредствено след предишната, за да покаже чрез нея цялата тежест и пълната непростимост на техния грях. А как и с какво именно? С това, че въпреки цялата грижа, положена за тях, юдеите допуснали блудниците и митарите да ги изпреварят – и то с много.

Беседи върху Евангелието от Матея, 68

(срв. Марк.12:1; Лук.20:9).

Не само мислите на тази притча, но и изразите са много сходни с тези на пророк Исайя (Ис. 5:1-7). В Исайя 5:2 се казва: „Той (Моят Възлюбен) го огради (лозето) и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде“. Всички образи, използвани в притчата, са както от реалния живот, така и от пророчеството. Така е било преди, където са се отглеждали лозя, така е и сега.