От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 31

Вие сте свещенослужителите, познаващи заповедите на Писанията, водачите на народа – именно вие трябваше първи да повярвате в Христос и с това да послужите за пример на народа. Но вие не само че не повярвахте, а и когато видяхте, че в Него повярваха митарите и блудниците, не се засрамвахте и не се покаяхте. Митарите и блудниците, от които никой не очакваше това, наистина повярваха, а вие, които се преструвахте, че изпълнявате всяка заповед, останахте в упоритото си безсрамие, отказвайки да се покаете и да повярвате, или поне да последвате примера на онези, на които самите вие би трябвало да служите за пример.

Нима бяхте по-безгрешни от онези, които повярваха в Него? Дали това ви оправдава, че не повярвахте в Христос? Не – вие не повярвахте, защото презряхте Бога, защото сте надменни, суетни, с жестоки сърца, защото нито искате да водите другите към вяра, нито самите вие да вървите по този път.

Наистина голям е срамът за свещениците и цялото духовенство, когато миряните показват повече вяра и повече праведност от тях.

Думите: „изпреварват ви в Божието Царство“ не означават, че юдеите непременно ще последват митарите, а че и те, ако поискат, могат да влязат в Божието Царство. Наистина, нищо не пробужда грубите хора така силно, както ревността. Затова Христос винаги казва: „последните ще бъдат първи, а първите – последни“ (Мат. 19:30). Именно затова Той дава за пример блудниците и митарите – за да предизвика ревност у юдеите. Грехът на блудниците и грехът на митарите са два от най-големите грехове, произтичащи от грубата любов – в първия случай към тялото, а във втория към парите.

Беседи върху Евангелието от Матея

Първият син представлява народа, зависим от фарисеите. Когато бяха призовани от Бога чрез пророчеството на Йоан да се подчинят на Неговите заповеди, те останаха горделиви, непокорни и непреклонни пред Неговите предупреждения. Те вярваха в Закона, но отхвърлиха покаянието за греховете си, като вместо това се хвалеха със своето знатно потекло от Авраам. По-късно те повярваха чрез чудесата, извършени от апостолите след Възкресението на Господа, и, връщайки се чрез акта на вярата към делата на Евангелието, се покаяха и осъзнаха вината на своето предишно високомерие.

Вторият син представлява митарите и грешниците, които след това се върнаха към своя предишен греховен живот. Йоан ги учеше да очакват спасението от Христос, да приемат кръщение и да повярват в Него. Когато Господ в притчата казва, че вторият син не отишъл, въпреки обещанието си, Той показва, че този народ е повярвал на Йоан. Но тъй като те не бяха в състояние да приемат Евангелското учение чрез апостолите преди страданията на Господа (защото тогава трябваше да се изпълнят тайните на човешкото спасение), те не тръгнаха.

Господ не казва, че те отказаха да отидат, а просто че не отидоха. Това обстоятелство не ги прави виновни в неверие, защото за тях беше трудно да го направят. Следователно проблемът не е в това, че вторият син не е искал веднага да изпълни онова, което се изискваше от него, а в това, че не е могъл да го направи. Така че тук е показана необходимостта от забавяне, а не волята за непослушание.

Коментар върху Евангелието от Матей

Първосвещениците и старейшините казали на Христос: “Първият”. Така е според най-добрите кодекси и четива. Правотата на първия не е безусловна, но в сравнение с брат си той бил прав. Под първите и вторите синове не трябва да се разбират юдеи и езичници, а митарите, блудниците и първосвещениците. И към първосвещениците, старейшините и изобщо към юдейските началници, от една страна, и към митарите и блудниците, от друга, е насочен призивът да се работи на лозето. Но тук гласът на Йоан сякаш се слива с по-ранния призив от Отца, отправен чрез пророците. Йоан и Самият Христос са последните, които призовават да се отиде на лозето. Началниците, като религиозни хора, откликнали на призива, но всъщност не отишли; митарите и блудниците отказали, за тях призивът първоначално изглеждал странен, но после отишли.