и казваше им: писано е: “домът Ми дом за молитва ще се нарече”, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
и казваше им: писано е: “домът Ми дом за молитва ще се нарече”, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
Книга на пророк Исаия – глава 56 – стих 7
Аз ще заведа на светата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва: всесъженията им и жертвите им ще бъдат благоприятни върху Моя жертвеник, защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи.
Книга на пророк Иеремия – глава 7 – стих 11
Не обърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име? Ето, Аз видях това, казва Господ.
От Марка свето Евангелие – глава 11 – стих 17
И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
От Лука свето Евангелие – глава 19 – стих 46
и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
Проф. А. П. Лопухин
Изразите в горния цитат, взети от Ис. 56:7 и Йер. 7:11, са различни във всички синоптици. От Исайя 56:7 тук е взета само последната част на стиха, която на иврит представлява много малка разлика от Седемдесетте, и то само в подредбата на думите. Еврейският текст (буквално) се превежда: “защото Моят дом, дом на молитва ще бъде наречен за всички народи”. В Седемдесетте: “защото Моят дом ще се нарече дом на молитва за всички народи”. Цитатите от Исайя в Матей и Марк са буквално сходни с превода на Седемдесетте, но при Лука има силна разлика както от Седемдесетте, така и от еврейския текст.
Цитатът на Матей от Исайя е непълен; той пропуска думите “за всички народи”, както и Лука, а Марк добавя тези думи. Пропускът при Матей и Лука е много интересен с оглед на това, че те изпускат тези думи, може би не случайно, а защото им се струва фактически неправилна мисълта, че храмът е молитвен дом “за всички народи” или, което е почти същото, “за езичниците”. Като че ли тук обаче Марк е преминал границите и е “отишъл твърде далеч в цитата”.
Що се отнася до втората част на цитата, от Йер. 7:11 са взети само две думи: ” разбойнически вертеп”, на иврит “хаш ярат нарицим”, в гръцкия текст на Седемдесетте същото, както и във всички синоптици, σπήλαιων λῃστῶν. Как и в какъв смисъл храмът може да се нарече “вертеп на разбойници”? Ако в храма се извършваше само мошеническа търговия, по-удобно би било да го наречем вертеп на крадци (κλέπται), а не на разбойници. За да обясним израза “вертеп на разбойници”, трябва да кажем, че силната реч на Христос тук е определена от силната реч на пророка, а последният поставя израза си в очевидна връзка с проливането на невинна кръв (Йер.7:6), кражбата, убийството и прелюбодейството (Йер. 7:9). Но ако Спасителят е приложил това пророчество към тогавашното състояние на храма, трябва да мислим, че не само пророчеството, но и самата действителност са дали основание за това. Първосвещениците били корумпирани и неморални хора. Самите те се занимавали с търговия. “Пазарът при храма и тържищата на синовете на Анна били едно и също”.
“Разгневеният народ разруши тържищата на синовете на Анна три години преди разрушаването на Йерусалим.” Характерна черта на членовете на първосвещеническото семейство е била порочната алчност, която и Йосиф Флавий, и равините обрисуват в ужасно мрачни тонове (вж. Edersheim. Life and Times of Jesus the Messiah. Vol. 1). “Разбойнически вертеп” характеризира тогавашните нрави в храма. Затова Лутер не без основание поставя вместо “разбойнически вертеп” – “Mördergrube” – бърлога на убийци (най-новите немски преводачи пишат Höhle von Räubern).