От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 12

За това говори и Йоан, само че той го споменава в началото на Евангелието си, а Матей – в края. Затова е вероятно, че такова събитие се е случило два пъти и при това в различно време. Това се вижда както от обстоятелствата на времето, така и от отговора на юдеите към Иисус.

При Йоан се казва, че това се е случило по време на самия празник Пасха, а при Матей – много преди Пасха. Там юдеите казват: „Какво знамение ще ни покажеш?“ (Йоан 2:18), а тук мълчат, въпреки че Христос ги упреква. Мълчат, защото всички вече са се удивлявали на Него.

Затова юдеите заслужават още по-голямо обвинение – защото Христос неведнъж извърши това, а те въпреки това не преставаха да търгуват в храма и наричаха Христос противник на Бога. А от това трябваше да разберат и честта, която Той въздаваше на Отца, и Неговото собствено могъщество.

Те виждаха как Той вършеше чудеса и как думите Му съответстваха на делата Му. Но дори това не ги убеди, а ги изпълни с негодувание, въпреки че бяха чували пророка, който говореше за това, и въпреки че децата, въпреки възрастта си, възхваляваха Иисус.

Затова Той ги изобличава, като им припомня думите на пророк Исайя: „Домът Ми дом на молитва ще се нарече“ (Ис. 56:7).

Тук е много трудно да се определи точният ред на разказите на четиримата евангелисти. Приблизително това може да се направи по следния начин. Първо, разговорът на Христос с гръцките прозелити и речта на Спасителя по този повод, която е съобщена само от Йоан ( Йоан 12:20-36). След това е онова, за което разказва по-нататък евангелист Матей (стихове 14-16). Марк се ограничава тук с много кратката забележка, че “Иисус влезе в Йерусалим и в храма” (Марк 11:11).

Краят на Йоан 12:36 показва, че след разговора с гръцките прозелити Иисус Христос “се скри от тях”, т.е. най-вероятно от народа. Речта на Йоан (Йоан 12:37-50) може да се разглежда като собствено разсъждение на евангелиста за чудесата на Христос, разказани в Матей (Мат. 21:14-16). Мат. 21:17 съответства на Марк.11:11.

Ако това е така, то след чудесата, извършени в храма, Спасителят се отправил към Витания и така приключили събитията от първия ден на еврейската седмица, или седмицата Вайя. Разказът на Матей в стихове 12-13, ако го сравним с разказа на Марк, несъмнено се отнася за следващия ден, т.е. за втория ден от еврейската седмица, или, по нашему, за понеделник. Това обаче не означава, че Матей е съкратил с един ден времето на последователните събития, така както те са разпределени в Марк и Лука. Синоптиците разказват за почти идентични събития, но Матей ги преразказва донякъде изкуствено и не в хронологичния ред, в който те действително са се случили. Когато настанал понеделник (вторият ден), сутринта се случило проклинането на смокинята (стихове 18-19; Марк 11:12-14) и едва след това прочистването на храма. В по-нататъшното си изложение ще следваме реда на Матей.

Това е вторият път, когато Христос прочиства храма в Йерусалим. За първия случай съобщава Йоан (Йоан 2:13-22). Събитията, за които разказват евангелистите, са толкова сходни, че са станали причина не само за обвинения в престараване, но и за подигравки и присмех с мотива, че тук те смесват едно и също събитие, отнасяйки го един път към началото на Христовото служение (Йоан) или към края (тримата синоптици). Такива възражения очевидно са били правени не само в ново време, но и в древността, и са били отхвърлени. Така например, обсъждайки този факт, Йоан Златоуст твърди, че е имало две очиствания, и то по различно време. Това е видно както от обстоятелствата на времето, така и от отговора на юдеите към Иисус. Йоан казва, че това се е случило по време на празника Пасха, а Матей казва, че се е случило много преди Пасха. Там юдеите казват: “с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?“ (Йоан 2:18). Но тук те мълчат, въпреки че Христос ги е упрекнал – мълчат, защото всички вече Му се възхищавали.

Много екзегети, както древни, така и нови, са съгласни с мнението, изразено от Йоан Златоуст (с изключение, разбира се, на негативните критици, и то само някои от тях). Мнението, че евангелистите тук разказват за едно и също събитие, сега се поддържа от малцина. Всъщност нито синоптиците, нито евангелист Йоан биха могли погрешно да объркат такова важно събитие като очищението на храма. Последното напълно приляга както на началото, така и на края на служението на Месията. Първоначалното очищение може да е направило силно впечатление както на управниците, така и на народа, но след това, както е обичайно и навсякъде, злоупотребите отново се развили и станали въпиющи.

Второто очищение е поставено в едва доловима връзка с омразата на началниците на храма, довела до осъждането и разпъването на Христос. Може дори да се каже, че нищо друго не е допринесло повече за тази цел от факта, че Спасителят със Своята постъпка е засегнал в голяма степен различните имуществени интереси, свързани с храма, защото е добре известно, че няма нищо по-трудно и опасно от борбата с крадците и разбойниците. И тъй като не е бил свещеник, Спасителят със сигурност не е влязъл в самия храм. Дори не е известно дали е влязъл в двора на мъжете. Мястото на събитието несъмнено е било дворът на езичниците. Това се посочва от самия израз, използван тук от всички синоптици, τὸ ἱερόν (добавката θεοῦ не се среща другаде и тук е направена за особена изразителност), който, за разлика от ὁ ναός, или собствената храмова сграда, обозначава всички храмови сгради като цяло, включително двора на езичниците.

Търговията можела да се извършва само в двора на езичниците, както е изразено с πωλλοῦντας καὶ ἀγοράζοντας ἐν τῷ ἱερῷ в Матей и Марк. Тук се продавали жертвени животни, тамян, масло, вино и други принадлежности за храмовото богослужение. Тук стояли и “масите на менячите” – κολλυβιστῶν, дума, която се среща в Новия Завет в Йоан 2:15 и още само тук, в Матей и Марк. Търговците (κολλυβισταί), според Теофилакт и Евтимий Зигавин, са същите като менячите (τραπεζῖται), а κόλλυβος е евтина монета като обол или сребърник. Наричали са ги също (според Зигабен) καταλλάκται.

Що се отнася до пейките (καθέδρας ), някои смятат, че те са били поставени в двора на езичниците за жените или донесени от самите тях, сякаш са се занимавали главно с продажба на гълъби. Но в евангелския текст няма намек за жени, а по-скоро можем да предположим, че тук има мъже, защото “продавачи” (τῶν πωλούντων) в Матей и Марк е от мъжки род. Случаят се обяснява просто с факта, че “пейките” или лавиците са били необходими за клетките на гълъбите и затова са стояли в храма.

Интересно алегорично тълкуване тук дава Иларий. Под гълъб той разбира Светия Дух, а под пейката – амвона на свещеника. “Следователно Христос преобръща амвоните на онези, които търгуват с дара на Светия Дух.” Всички тези търговци са “изгонени” (ἐξέβαλεν) от храма от Христос, но “кротко” (tamen mansuetus). Това е било чудо. На такава постъпка не биха се решили и многочислени войни (magnum miraculum. Multi milites non ausuri fuerant, Bengel).