като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
От Марка свето Евангелие – глава 11 – стих 2
и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
От Лука свето Евангелие – глава 19 – стих 30
и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
От Лука свето Евангелие – глава 19 – стих 30
и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
Проф. А. П. Лопухин
В кое селище Иисус Христос изпраща учениците? Според Матей Той е пристигнал (ἦλθεν) във Витфагия (в бълг. превод, до Витфагия, бел. пр.) и следователно не би могъл да изпрати учениците в това селище. Според Марк – Той е бил във Витания, и следователно е можел да ги изпрати във Витфагея. Според Лука е пристигнал във Витфагия и Витания и изобщо не е ясно къде е изпратил учениците Си. Въпросът донякъде се изяснява от Йоан, според чието свидетелство началната точка на Христовото пътуване към Йерусалим е Витания (Йоан 12:1). Но в такъв случай как да разбираме изразите на Матей и Лука, според които Христос е изпратил учениците от Витфагия.
Дали селото „що е насреща“ е било третото село, или това е била същата Вифагия? Според някои става дума за селище, което се вижда от пътя (κατέναντι ὑμῶν), но не лежи на пътя, което се наричало Витфагия; местоположението му не може да се определи нито от Евангелията, нито от талмудическите свидетелства. Според други името Витфагия е дадено може би не на селото, а на цялата местност, в която се е намирало. Това е бил „домът на смокините“, място, засадено със смокинови дървета. Така става напълно възможно предположението, че Иисус Христос, идвайки на мястото, което било градина и се наричало Витфагия, да изпрати учениците Си оттам в самото село.
Трети обясняват това по следния начин: Било естествено Христос да отиде в Йерусалим по главния път през Елеонската планина, знаейки какво Го очаква. Скоро след като напуска Витания (и Витфагия), Той тръгва по пътя, който следва теснината, от която се вижда върхът на Сион, но не и останалата част на Йерусалим. Точно срещу мястото, откъдето за първи път се вижда Сион, от другата страна на пролома, има останки от някакво древно селище. Не тук ли Спасителят казал на двамата ученици да отидат в “селото насреща”? Главният път тук завива стръмно надясно, спускайки се в теснина на малко разстояние от разрушеното село. Двамата ученици можели да прекосят теснината направо, което можело да отнеме една-две минути, докато Спасителят и спътниците Му междувременно бавно заобикаляли пътя. Последното мнение заслужава внимание. Много често се случва така, че поради различните условия на терена пътят сякаш се връща отново на мястото, от което тръгва.
При изпращането на учениците им е казано, че ще намерят “веднага една вързана ослица и едно осле” (магаре) с нея; нека учениците да развържат ослицата и да доведат нея и магарето при Христос. В Марк, Лука и Йоан (Йоан 12:14) се споменава само ослето, като се отбелязва изрично, че никой не е сядал на него. Трябва да отбележим, че при Матей няма нищо, което да противоречи на другите евангелисти. Дори се твърди, че разказът на Матей тук е не само по-подробен, но и по-точен от този на другите евангелисти. Но Матей може би нямаше да спомене за ослицата, която всъщност не е била необходима, ако по-нататък не привеждаше пророчеството (ст. 4), което в този случай буквално се е изпълнило върху Христос.
Тези събития ще бъдат разгледани по-долу. Като цитира пророчеството, Матей иска да покаже, че тези събития не са били случайни, а предсказани. Юстин (“Апология”, I, 32) свързва този стих с пророчеството от Битие (Бит. 49:11). В ослето, на което никой не е седял, се вижда друга ” знаменателна символика”, имаща връзка с приетите от юдеите условия за посвещаване на Йехова (срв. Числ.19:2; Втор.21:3).