И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
Речта на Йоан в посочения стих има общ смисъл, не съдържа подробностите, които се срещат при синоптиците, и се отнася до няколко събития. Евангелист Йоан говори най-вече за излизането на народа от Йерусалим, за да посрещне Иисус Христос. Но само с помощта на Йоановото евангелие можем да определим по-точно времето, когато се е случило всичко това. Той казва, че Иисус Христос е дошъл във Витания “шест дни преди Пасха”. Вярно е, че изразът не е достатъчно категоричен. Ако Пасхата през 29 г. е била в петък, 14 нисан, тогава шестият ден преди Пасхата може да се падне или в предходната събота, или в деня след събота. Първото е по-вероятно, а и обстоятелствата в разказа на Йоан (Йоан 12:2-8) за вечерята, дадена за Христос във Витания, и за помазването Му от Мария със скъпоценния елей, са в съгласие с това. За Христос това бил ден за почивка и покой. На следващия ден (Йоан 12:12) се състояло триумфалното влизане на Христос в Йерусалим. Синоптиците пропускат тук разказа на Йоан за вечерята във Витания и представят случая така, че Спасителят, сякаш веднага след пристигането Си от Йерихон във Витания, влиза в Йерусалим. Но в действителност техният разказ не противоречи на свидетелството на Йоан. Матей и Марк съобщават за вечерята във Витания на друго място (Мат. 26:6-13; Марк 14:3-9). Защо това е така, ще бъде казано в обяснението на този раздел. Сега трябва само да се уверим, че влизането на Господа е станало в деня след съботата. При нас той се нарича неделя; как са се наричали дните след съботата сред евреите? В отговор на този въпрос е достатъчно да кажем, че евреите не са употребявали имена на отделните, а когато е било необходимо, те са използвали числителни: първи, втори, трети и т.н. В Евангелията се срещат само сведения за събота и петък, като последният всъщност не е наименование на деня, а означава подготовка (παρασκευή) за съботата. Ако Пасхата през 29 г. е била на 14 нисан в петък, оттук можем да заключим, че Спасителят е влязъл в Йерусалим в първия ден от седмицата и на 10-ия ден от месец нисан, когато според закона (Изход 12:3) юдеите е трябвало да приготвят пасхалното агне.
Много по-трудно е да се определи къде се е намирал Витфагия, спомената от Матей и Лука. Марк не казва нито дума за нея, като споменава само Витания. Лука съобщава, че Христос “се приближил до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска” (Лук. 19:29). От последното твърдение не можем да заключим, че Спасителят се е приближил първо до Витфагия, а след това до Витания. Тук Лука се изразява неясно, без да спазва реда, изброявайки селата, които са били по пътя. Запазената информация за Витфагия като цяло е неясна. Някои казват, че в наши дни от нея няма и следа. Тя не се споменава в Стария Завет; в Новия – само тук, в Матей и в паралела на Лука (в Марк 11:1 – само в малко и незначителни кодекси), също и в Талмуда (Buxtorff, Lex. Chald. col. 1691 sq.). Думата Витфагия означава “дом на смокините” и според Ориген се е намирал “близо до Елеонския хълм”. Ориген казва също, че Витфагия е била “свещеническо място” (ἥτις τῶν ἱερέων ἦν χωρίον), и на неговите думи се позовава Шурер (Geschichte, II, 297 бележка). През 1877 г. е намерен камък с фрески и с латински надписи от XII в., където наред с други се среща и името на Витфагия. Камъкът е идентичен с този, споменат от Теодорих през 1072 г. и Теодосий около 530 г. (вж. Zahn, 1905, S. 608-609, бележка 4). Може да се смята за достоверно, че Витфагия и Витания са се намирали от източната страна на Елеонския хълм и не са били далеч една от друга.
След като напуска Витания сутринта на първия ден от седмицата, Иисус Христос изпраща там двама ученици. Не е известно кои са били тези ученици.
От Марка свето Евангелие – глава 11 – стих 1
Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
От Лука свето Евангелие – глава 19 – стих 29
И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Христос и преди често идваше в Йерусалим, но никога не влизаше с такава слава. Защо тогава сега влиза така?
Защото тогава все още беше началото на Неговото домостроителство и Сам Той не беше толкова познат; освен това, времето на страданията Му още не бе настъпило. Затова Той живееше, без да се отличава външно от другите, и по-често се скриваше; иначе явяването Му не би било толкова дивно, а само би разпалило още повече гнева на юдеите.
Но когато вече показа много знамения на Своята сила и кръстът беше при дверите, тогава Той вече се прославя по-открито и с по-голяма тържественост извършва всичко, което можеше да разпали ревността им.
Разбира се, Той можеше да направи това и от самото начало, но тогава това нямаше да бъде нито полезно, нито необходимо.