А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
Как постъпва Христос? Като ги повика, казва се, Той рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях“.
Понеже те се смутиха, Господ, преди да ги убеждава с думи, първо ги успокоява, като ги призовава и им заповядва да се приближат до Него.
Тъй като двамата ученици, отделени от десетимата, стояха по-близо до Иисус, разговаряйки с Него насаме, Той повика и останалите, за да може по този начин да открие на всички казаното насаме, и така да смекчи тяхната страст.
Лука предава това изречение в съвсем различна връзка. При Марк речта е по-силна от тази при Матей. Вместо по-недвусмисленото “князете на народите” (ἄρχοντες τῶν ἐθνῶν) при Марк стои οἱ δοκοῦντες ἄρχειν τῶν ἐθνῶν, т.е. “тези, които си мислят, че са князе на народите“, т.е. мними господари.
От Марка свето Евангелие – глава 10 – стих 42
А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
От Лука свето Евангелие – глава 22 – стих 25
А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Впрочем, сега Господ наставлява учениците не така, както преди. Преди Той изправяше деца сред тях и заповядваше на учениците да подражават на тяхната простота и смирение, а сега, за да ги изобличи, използва по-рязко противопоставяне, казвайки:
„Знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властват над тях. Но между вас да не бъде така: а който иска между вас да бъде по-голям, нека бъде ваш слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде ваш раб.“
С тези думи Той показва, че желанието за първенство е присъщо само на езичниците.
Действително, тази страст е изключително силна: тя непрекъснато измъчва дори великите хора, затова се нуждае от най-строго изобличение. Именно затова Христос ги поразява в самата дълбочина на сърцето им, като ги посрамва, сравнявайки ги с езичниците. В едни унищожава завистта, а в други – гордостта, сякаш им казва:
„Не негодувайте срещу тях като обидени – онези, които така усилено търсят първенството, всъщност посрамват сами себе си: те са сред последните. Защото при нас не е както при езичниците. Князете на народите господаруват над тях, но при Мене последният е първи. А за да видите, че не говоря това напразно, вижте доказателството в Моя живот: Аз направих дори повече, отколкото казах. Бидейки Цар на висшите сили, Аз пожелах да стана човек и да се подложа на презрение и поругание. Но и с това не се задоволих, а стигнах до самата смърт.“