От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 1

“Прилича на стопанин”. Всеки, който поверява лозе на друг за работа, го прави не толкова заради другия, колкото за своя собствена полза. Бог обаче, като ни даде Своята праведност, за да я възприемем, не го направи за Своя изгода, а за нашата полза.

Бог не се нуждае от нашия труд, но ние, вършейки дела на праведността, можем да живеем чрез тях.

Стопанинът на лозето, като го е поверил на друг за своя изгода, очаква да го получи обратно в същото състояние, в което го е дал. Как тогава Бог да не очаква от нас да Му върнем праведността в онова неопетнено състояние, в което я е създал в нас?

А щом ни е дал тази праведност не за Своя полза, а за нашето спасение, трябва да разберем, че сме наети като работници. А ако сме наети като работници, тогава трябва да знаем нашите задачи, защото няма нает работник без задължения. Делата ни са делата на праведността – не да обработваме собствените си ниви и лозя; не да трупаме богатства и да търсим почести, а да бъдем полезни на ближните си.

И макар че можем да вършим тези неща, без да съгрешаваме, те не са нашата основна задача, а просто обикновени земни занимания. Никой не наема работник, само за да го нахрани. Така и Христос ни призова не само да се грижим за своята лична изгода, но и да вършим онова, което е за Божия слава. Наемният работник, който работи само за да напълни стомаха си, безцелно се разхожда из дома.

Така и ние – ако се грижим само за собствената си полза, живеем безцелно на земята. Подобно на наемния работник, който първо гледа работата, а после заплатата, така и ние, работниците на Христос, трябва първо да гледаме онова, което е за Божия слава и за полза на нашите ближни, и едва след това – за собствената си изгода.

PG 56:817-818.

“Да наеме работници на лозето си.” Но какво е това лозе на Бога? Не са хората, защото на друго място хората са наречени лозари.

Това лозе е праведността, а в него са насадени като лози различни добродетели – например: кротост, целомъдрие, търпение, великодушие и безброй други добри качества, които като цяло наричаме добродетели. Затова нека обърнем внимание с какво усърдие трябва да се грижим за небесното лозе.

Адам беше поставен в рая, за да го обработва и да се ползва от него, но той го отхвърли и бе изгонен. А ние сме поставени тук, за да обработваме праведността; и ако я пренебрегнем, ще бъдем изгонени, както бяха изгонени юдеите, за които е написано: “Прибави беззаконие към беззаконието им, и да не влязат в Твоята правда” (Пс. 68:28).

Падането на предходните е предупреждение за тези, които идват след тях. А ако и ние, идващите след тях, паднем, тогава онези, които първи са паднали, заслужават повече прошка, отколкото ние, които вече сме били предупредени.

Наемният работник в лозето, ако занемари работата си, не само че няма да получи наградата си, но и ще бъде осъден за опустошението на лозето. Така и ние, ако пренебрегнем поверената ни праведност, не само че няма да получим награда, но и ще бъдем обвинени в нейното унищожение.

Защото лозето на Бога не е извън нас – то е насадено в самите нас.

Всеки, който върши грях, разрушава праведността на Бога в себе си; а всеки, който върши добри дела, я отглежда и укрепва в себе си.

Възжеланата праведност Божия в нас ражда грозд, тоест Христос, защото онези, които вършат делата на праведността, изобразяват в себе си Христос, както е писано: “Деца мои, за които отново съм в родилни болки, докле се изобрази Христос във вас” (Гал. 4:19).

PG 56:817-818.

Наречието γάρ (“защото”) поставя тази притча на Спасителя в тясна връзка с предишната Му реч, т.е. с Матей 19:30. Но тъй като този последен стих е свързан с Мат. 19:29 чрез частицата δέ и тъй като връзката (изразена чрез καί, δέ, τότε) може да се проследи не само до стих 27 от 19 глава, но дори и до стих 16 от същата глава (макар че в Мат. 19:16-26 тя не е изразена в навсякъде със споменатите наречия и частици), то е ясно, че разказът на евангелиста от Мат.19:16 до Мат.20:16 представлява нещо цялостно, последователно и затова трябва да се разглежда именно в този вид.

Въпросът на Петър (Мат. 19:27) има очевидна връзка с разказа за богатия юноша и е свързан с него чрез наречието “тогава”. Последователността на мисълта е следната: богатият младеж отказва да последва Христос, защото не иска да остави земните си имоти. По този повод Петър казва на Иисус Христос, че учениците са изоставили всичко, и го пита: “Какво ще бъде с нас?” В отговор на този въпрос Иисус Христос посочва каква награда ще получат учениците, и не само те, но и “всеки, който изостави къщите” и т.н. (Мат. 19:29). Апостолите ще “съдят дванадесетте израилеви колена” (Мат. 19:28), а освен това всички, които последват Христос, ще получат “стократно и ще наследят вечен живот” (Мат. 19:29).

Частицата “а” (δέ) в Матей 19:30 изразява противоположност на мисълта, изразена в Матей 19:29. От думите в стих 29 не следва, че наградата ще бъде еднаква за всички. Напротив (δέ), мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи. Тази мисъл се доказва (γάρ – Мат. 20:1) чрез една следваща притча, която, ако се съди по хода на мисълта, трябва, първо, да обясни кои се разбират под първите и последните и, второ, защо в отношенията в Небесното Царство трябва да господства ред, съвсем различен от този, който съществува в земните отношения.

Под лозе трябва да се разбира Небесното Царство, а под стопанин на лозето – Бог. Ориген разбира под лозето Божията църква, а пазарът и местата извън лозето (τὰ ἔξω τοῦ ἀμπελῶνος) са това, което е извън Църквата (τὰ ἔξω τῆς Ἐκκλησίας). Св. Йоан Златоуст разбира под лозето “Божиите заповеди и разпореждания”.