От Матея свето Евангелие – глава 19 – стих 12

Вместо “сами себе си направиха скопци” (както е в руския превод) по-правилно е да се преведе “сами себе си скопиха” (εὐνούχισαν ἑαὐτούς), макар че смисълът и в двата случая е един и същ. Този стих, буквално разбиран от скопците, служи за фактическо основание на чудовищното явление скопство; тази секта, особено в Русия, съществува и даже процъфтява до наши дни.

В оправдание на своето мнение скопците се позовават не само на въпросния стих, но и на думите на пророк Исайя: “Да не би евнухът да каже: “Ето, аз съм сухо дърво”. Защото Господ казва за евнусите следното: „скопецът да не казва: “ето, аз съм сухо дърво”. Защото тъй казва Господ за скопците: които пазят Моите съботи и избират, що е Мене угодно, и здраво се придържат о завета Ми, – тям ще дам в дома Си и в стените Си място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено“ (Ис. 56:3-5). Думите на пророка, разбира се, не могат да послужат за основа или насърчение на скопското мислене, а имат само пророческо значение и се отнасят, разбира се, само за евнусите от първата и втората категория, посочени от Спасителя, т.е. за хората, които не са били виновни за собственото си скопяване и не са участвали в скопяването на други.

Но не само скопците-сектанти са поддържали и поддържат мнението, че думите на Спасителя дават право изкуствено да се поддържа и разпространява скопството. Известен е случаят с Ориген, който скопил себе си още младежките си години, откривайки в това проява на своя “незрял младежки ум” (Евсевий Кесарийски, “Църковна история”, VI, 8). Бидейки вече старец, Ориген се разкайва за постъпката си и разкаянието му оказва влияние върху тълкуването на въпросното място.

Като цяло в древността, дори буквалното тълкуване на стих 12 да не се поддържало, то изглежда все пак е било присъщо на някои, дори на видни мъже. Например, Юстин също не разбирал правилно думите на Спасителя и без да го порицава, разказва (в Apologia, I, 29) за един случай, при който около 150 г. един християнин в Александрия напразно поискал от властите разрешение да се кастрира от лекар. Евсевий е познавал много християни, които доброволно са се кастрирали (вж. Zahn, “Das Evangelium des Matthäus”, S. 586, бележка). Правилно или погрешно е такова буквално тълкуване (в полза на скопяването)?

Със сигурност е погрешно, защото Христос не би могъл да предложи тук учение, което е противоестествено, опасно за живота и не изпълнява замислената цел, а напротив, служи само за увеличаване на похотливостта и тайния разврат.

Освен това в Мойсеевия закон има ясни разпоредби относно скопците, които също са напълно несъвместими с буквалното разбиране и тълкуване на думите на Спасителя. Така например във Второзаконие 23:1 за скопците се казва, че не могат “да влязат в Господното общество”, а в Левит 22:24-25 се заповядва да не се принасят в жертва дори скопени животни и да не се приемат такива от чуждоземци, защото „животно … скопено, не принасяйте Господу; и в земята си не правете това. И от ръцете на другоземци не приемайте никакви такива животни за дар на вашия Бог, защото те са с повреда, имат недостатък: с тях няма да придобиете благоволение“. Освен това е изрично заповядано: “и в земята си да не вършиш това”. С оглед на всичко това било естествено, освен в средите на първите християни, да има изключително редки случаи на буквално разбиране на думите на Спасителя за „третата категория евнуси“, но и много директни и категорични изявления срещу подобно разбиране.

Свети Йоан Златоуст особено пламенно се опълчва срещу него. “Когато Христос казва: “скопил себе си”, Той няма предвид отсичането на членове – нека няма такова нещо! – а изтребването на злите помисли, защото онзи, който отрязва член, подлежи на проклятие, както казва свети Павел: “О, да бяха отсечени онези, които ви размиряват! (развращават, в руския превод)”. (Гал.5:12). И това е напълно справедливо. Такъв човек постъпва като убийците на хора, поощрява онези, които унижават Божието творение; развързва устата на манихеите и престъпва закона, подобно на онези от езичниците, които отрязват членовете си. Отрязването на членовете винаги е било дело на дявола и на хитростите на сатаната, за да изкриви чрез това Божието творение, да навреди на човека, сътворен от Бога, и за да направи така, че мнозина, приписвайки всичко не на своята свобода, а на самите членове, безстрашно да грешат, мислейки себе си за невинни …. Всичко това е измислено от дявола, който, желаейки да подтикне хората да приемат тази заблуда, въвежда още едно лъжливо учение за съдбата и необходимостта и по този начин се опитва по всякакъв начин да унищожи свободата, дадена ни от Бога, като уверява, че злото е следствие от физическата природа, и чрез това разпространява много лъжливи учения, макар и тайно. Такива са стрелите на дявола!”

Думите на Спасителя: “Който може да възприеме, нека възприеме”, не могат да се разбират като изискване към всички Христови последователи да дадат доживотен обет за безбрачие, който повечето хора не могат да изпълнят. Христос е имал предвид само особени човешки характери, особени натури, които са способни да се издигнат над семейния живот със силата на духа си, за да се отдадат по-пълноценно в служба на Христовото царство.