От Матея свето Евангелие – глава 19 – стих 8

(вж. Марк 10:5).

Руският превод не предава в речта на Христос началното ὅτι (в славянския превод “яко”), което съответства на τί от стих 7. Фарисеите питат: “Защо тогава?” Спасителят отговаря: “Защото (ὅτι) Мойсей и т.н.”. Името Мойсей (а не Бог) има и очевидно съответствие със същото име във въпроса от стих 7. Фарисеите не могли да кажат, че Бог е заповядал да се дават разводни писма. Спасителят потвърждава това, като казва, че Мойсей го е позволил. Думата “коравосърдечие” (σκληροκαρδία) е използвана в Матей само тук и отново в Новия Завет в Марк 10:5, 16:14. На последното място тя е поставена във връзка с ἀπιστία (неверие).

Смята се за “много показателно”, че в отговора си Христос заменя използваното от фарисеите ἐνετείλατο (“заповяда” – стих 7) с ἐπέτρεψεν – позволено, разрешено. Но в Марк (Марк 10:3-4) Иисус Христос и фарисеите се изразяват наобратно и там тези изменения са също толкова уместни, колкото и в Матей. Мисълта тук е подобна на тази в Галатяни 3:19. Някои предполагат, че разрешението да се даде на съпругата разводно писмо е било следствие от необходимост, тъй като в противен случай съпругът, поради своето “коравосърдечие”, може да измъчва съпругата си, и по този начин разводното писмо е било “защита” на съпругата срещу лошото отношение към нея на съпруга ѝ.

Това, разбира се, може да е била една от причините за разрешените от Мойсей разводи, но не и единствената. Основната причина е била “коравосърдечието” като цяло – дума, която показва “необрязването на сърцето”, грубостта на старозаветния човек, неговата умствена и нравствена изостаналост. Очевидно е, че самият Спасител смята това Мойсеево постановление за човешко, а не за божествено.

То е дадено като временно приспособяване на висшия и вечен закон към духа на времето и има само временен характер. Грешката на фарисеите се състояла в това, че те гледали твърде високо на този временен закон, даден от Мойсей, като равен на Божиите заповеди. Но той е бил “consilium hominis”, “non imperium Dei” (Йероним). В Стария Завет са дадени много такива постановления, които имат само временен характер. В състояние на коравосърдечие разводът и разводните писма са били допустими, но “отначало не е било така”.