А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.
А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 7
защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.
Проф. А. П. Лопухин
(вж. Марк 8:33).
Възражението на Петър показва, че нито той, нито другите ученици са разбрали достатъчно добре Христовата реч за Неговото истинско месианско величие. “Петър, съдейки за нещата според своите човешки и плътски разсъждения, мислеше, че страданията на Христос са срамни и не са Му присъщи” (св. Йоан Златоуст). Според Йоан Златоуст, в отговор Христос казал, че не само е вредно и пагубно за Петър да Му пречи и да оплаква страданията Му, но и че самият той не може да се спаси, ако не е готов винаги да умре.
Някои тълкуватели са смятали, че не Петър е порицаван тук, а злият дух, който е вдъхновил апостола да говори така. Изразът, използван тук, е същият като този, който Спасителят използва в Матей 4:10, и без съмнение Той го е употребил по отношение на същия изкусител. Той погледнал за миг през Петър и видял зад него Своя бивш враг, който умело се бил възползвал от предразсъдъците, темперамента и честността на простодушния апостол. Всъщност това е било предишното изкушение, сега направено чрез Петър, за да се избегнат страданията, преследванията, злобната омраза, презрението и смъртта, а вместо това да се издигне земно владичество с пълна власт над земните престоли.