и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
От Матея свето Евангелие – глава 18 – стих 18
Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
От Йоана свето Евангелие – глава 20 – стих 23
На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
Проф. А. П. Лопухин
Докато преди Църквата е била представяна като сграда, сега образът е променен: сградата е заменена от Небесното царство. Образът на ключовете, очевидно взет от сградата, сега се прилага към Небесното Царство. По този начин последното отново е представено като сграда, в която се влиза през затворени и отворени врати.
Изразът “Небесно царство” означава същото като предходния израз “Църква”. Само че последният се отнася по-скоро до Църквата от видимата ѝ страна, докато “Царството Небесно” се отнася до невидимата и вечна страна на Църквата. Ключовете на ада се споменават в Откр. 1:18; срв. с Откр. 9:1, 20:1.
Писателят представя възкръсналия Христос като такъв, който има ключовете на ада, т.е. властта над него, силата да влезе в него и да освободи от него или да хвърли в него. По същия начин Небесното Царство е оприличено на крепост със заключени врати. Този, който има ключовете, може да влезе в нея, да допусне или да изключи. Според Откр. 3:7 тази власт принадлежи на самия Христос. Образът има аналогия в Исайя 22:22 и изразява върховна власт. Да притежаваш ключовете означава да имаш абсолютно право, неоспорвано от никого. Възможно е думата “ключове” първоначално да е изразявала мисълта, че Петър е проникнал в божествената истина. Неговата мисъл, че Иисус е Син на Живия Бог, е ключът, с който Петър е приет в Христовото царство. Като довежда другите до същата вяра, той може да отвори царството и за тях, за разлика от книжниците и фарисеите, които го заключват пред очите на онези, които искат да влязат в него (Мат. 23:13).
Този пасаж обикновено се разбира в смисъл на правото на духовниците да опрощават или задържат грехове.