Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.
Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.
От Марка свето Евангелие – глава 8 – стих 30
И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 8:30; Лука 9:21).
Евангелистите Марк и Лука, пропускайки казаното от Матей в стихове 17-19 и свързвайки Марк 8:30 и Лука 9:21 с предишната си реч, говорят за същото нещо като Матей, но се изразяват различно от него.Ако Матей тук само повтаряше думите на Марк и Лука, речта на евангелиста щеше да се отнася до забраната да се говори за това, което Христос е казал на Петър. Но тъй като Христос е забранил да се говори не за това, а че Той е Христос, то Матей променя изразите περὶ αὐτοῦ, “за Него” (Марк) и τοῦτο, “това” (Лука), и казва точно: ἵνα μηδὲνὶ εἴπωσιν ὅτι αὐτός ἐστιν ὁ Χριστός (“за да не се каже никому, че Той е Христос”), което не се среща при другите синоптици, чиито изрази обаче са също толкова точни, колкото и тези на Матей.
Този стих е преход към по-нататъшно учение за истинското значение на достойнството, приписано на Христос от Петър, а несъмнено и от другите ученици. Това, че Иисус е Христос, Месията, Божият Син, все още може да бъде разбрано както от учениците, така и от хората. Но че тези названия са съпроводени от предопределените за Христос страдания, не е било ясно дори на самите ученици. Ако учениците бяха разкрили преждевременно пред народа мисълта за страдащия Христос, това можеше да попречи на изпълнението на божественото предначертание за страданията и по този начин да направи истинското и правилно осъществяване на месианската идея като че ли непълно.
Затова Спасителят, както се вижда от изказванията на евангелистите, настойчиво и строго забранява на учениците да говорят за това, което им е било открито не от плът и кръв, а от Небесния Отец.