и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;
и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 2 – стих 4
Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен,
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 3 – стих 11
Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.
Проф. А. П. Лопухин
“Тъй като Петър изповядал Христа за Син Божий, то Той казва: това изповедание, което си изповядал, ще бъде основа на верните, така че всеки, който възнамерява да построи сградата на вярата, да постави това изповедание в нейната основа” (Теофилакт Охридски).
В двата случая в гръцкия текст са използвани две различни думи: в първия случай πέτρος, а във втория πέτρα. Πέτρος със сигурност не е същото като πέτρα.
За тези думи на Христос се водят големи спорове, особено след Реформацията. Някои (католици) казвали, че Христос в лицето на Петър е възнамерявал да установи Своята Църква, и това е породило добре известното учение за върховенството на папите над Църквата като наследници на Петър.
Други твърдят, че изразът “ти си Петър” съответства на думите на Петър “ти си Христос”; че по-нататъшното πέτρα, за разлика от πέτρος, сочи не към личността на Петър, а към неговото изповедание, върху което Христос е установил Своята Църква.
Разликата между практическите последици, които следват от тези две тълкувания, е лесно разбираема. Бихме избегнали истината, ако в едно толкова важно изказване виждаме само игра на думи. Но че Христос наистина е обещал да съгради Своята Църква не върху личността на Петър, показва самото обстоятелство, че думата πέτρος е заменена с πέτρα. По този начин въпросът се разрешава, ако съсредоточим тълкуването само върху думата πέτρα, следвайки буквалния смисъл на евангелския израз.
Под скала или “петра” в Стария завет никога не се е имало предвид хора, а изразът е бил отнесен към Йехова (Втор. 32:4; 2 Цар. 22:32; Пс. 61:3, 94:1; Ис. 26:4, 44:8). Единствено Бог, Бог в Христос или Христос в Бога, е вечната скала, върху която трябва да се изгради Църквата. В Новия завет πέτρα нито веднъж не се използва за обикновени хора (Мат. 7:24-25, 27:51, 60; Марк 15:46; Лука 6:48, Лука 8:6,13; 1 Петър 2:4-7; Римл. 9:33; 1 Кор. 10:4; Откр. 6:15-16), а или за обикновени камъни, или за самия Христос.
Естественият извод следователно е, че Христос, използвайки името на Петър, тук е посочил единствено Себе Си и то в смисъла, в който Петър Го е изповядал пред учениците (затова ἐπὶ ταύτῃ τῇ πέτρᾳ). Признаването и изповядването Му като Син на живия Бог, излязло от устата на Петър, трябвало да се превърне в основа на Църквата. Изразът изглежда има най-близката си аналогия в Йоан 2:19, 21, когато Христос говорил храма, но всъщност имал предвид Себе Си.
Думата “Църква” се среща в Евангелията само тук и в Мат. 18:17, но често в Деяния на апостолите, при апостол Павел, четири пъти в Съборните послания и няколко пъти в Апокалипсиса, където тя съответства на еврейското “кагал”.
Теофилакт разбира под портите на ада убийството и прелюбодейството. Но изразът πύλαι ᾅδου (портите на ада) се основава на образа на ада като сграда със здрави порти (Прем. Сол. 16:13; 3 Мак. 5:36). Среща се често при класиците. Формата “порта” е запазена и до днес в израза ” османска порта”, който означава “османска врата”. Думата “ад” при нас означава място за вечни мъки. Но еврейската “шеол” или гръцката “ад” тогава са имали по-широко значение. Те са означавали царството на смъртта като цяло и по този начин областта на смъртта или унищожението.
Всеки, който е умрял или загинал, се намирал в ада. Църквата, по израза на Христос, е сравнена със сграда; така и адът е сравнен с нея. Ясно е, че една сграда не може да се бори срещу друга. Борбата се води от хората, които се намират и живеят в сградата. Следователно изразът πύλαι ᾅδου е преносен и се използва, защото борбата на силите на ада срещу Църквата се води от нейните порти.
Последното местоимение “нея / й”може да се отнесе (в гръцкия текст) или към скалата (τῇ πέτρᾳ), или към Църквата (ἐκκκλησίαν) и това дава повод на Ориген да предложи обяснението, че са възможни и двете. Но връзката му с думата “Църква” се вижда от най-близкото положение до тази дума и най-вече от факта, че според смисъла на Христовите думи враждебните атаки на адските сили са насочени не към един камък в основата, а към цялата сграда.