От Матея свето Евангелие – глава 12 – стих 18

Този пасаж е взет от Исайя 42:1-4. На иврит буквално гласи: “Ето, Моя Отрок, Когото Аз държа прав, Моят избраник, към Когото благоволи душата Ми. На Него ще дам Духа Си, Той ще разпространява правдата между народите; няма да вика, нито да издига гласа Си, нито да Го чуят по улиците; няма да счупи пречупената тръстика, нито да угаси тлеещ лен; по истина ще върши съд; няма да отслабне, нито ще се умори, докато не утвърди правдата на земята, и на Неговия закон ще се уповават островите.”

Без да се впускаме в подробен анализ на еврейския текст, ще кажем, че руският превод е приблизително сходен с него. Що се отнася до превода на Седемдесетте, в него има някои отклонения от еврейския текст. Според буквалния превод: “Якове, раб Мой, Аз ще му помагам; Израиле, избранико Мой, душата Ми го прие. Дадох Моя Дух върху Него, съд над народите ще произнесе. Той няма да вика, няма да изостави (ἀνήσει), нито ще се чуе гласът Му навън. Той няма да счупи строшена тръстика, нито ще угаси димящ лен, но в истината ще извърши съд. Той ще свети и няма да бъде съкрушен, докато не установи съд на земята, и на Неговото име ще се уповават народите”. Изразът “няма да изостави” е преведен от някои като “няма да извиси” (глас). Такъв превод би съответствал на еврейския оригинал, но едва ли е възможен, защото ἀνίημι никога няма такова значение.

Ако сега сравним превода на Седемдесетте и еврейския текст с гръцкия текст на Матей, ще открием, че Матей се отклонява значително както от еврейския текст, така и от превода на Седемдесетте. Смята се обаче, че Матей е разполагал с превода на Седемдесетте, и това личи от израза: “и на Неговото име ще се уповават народите” (стих 21; в Седемдесетте: καὶ ἐπὶ τῷ ὀνόματι αὐτοῦ ἔθνη ἐλπιοῦσιν, в еврейския текст – “острови”). Използването на превода на Седемдесетте личи и от промяната, която Матей прави, на еврейското “веторато” („и на закона“) в гръцкото τῷ ὀνόματι (в Седемдесетте: ἐπὶ τῷ ὀνόματι) – промяна, която не е необходима и няма основание. В Седемдесетте думите на пророка очевидно се отнасят за Израил. Но обстоятелството, че Матей ги отнася към Месията, служи тук като коректив, както и автентичните думи на Исайя. Исайя изобразява бъдещия Месия, макар и не по Неговото божество, а а по Неговата човешкост. От казаното дотук можем да заключим, че евангелистът цитира това място отчасти по своя превод и отчасти по превода на Седемдесетте. Прилагането на пророчеството на евангелиста към Христос не създава особена трудност. Но е сигурно, че чрез пророчеството тук се добавя нова черта към характеристиката на появата на явилия се на земята Христос като историческа личност – черта, за която би трябвало само да се досещаме, ако евангелистът не беше дал този цитат, който изцяло се съгласува с това, което знаем за Христос от Евангелията. Той е бил кротък и смирен по сърце и е направил много неща именно за да може върху Него да се изпълни старозаветното пророчество. Това било трудно, но Той изпълнил пророчеството. Това е гледната точка на евангелистите.

Думите „ще възвести съд на народите“ са трудни. Мнозина тълкуват думата “съд” като означаваща Евангелието, закона, законите, това, което е правилно, правилното учение, правилното богослужение, правилното поведение. Но всички тези тълкувания са неверни, защото думата κρίσις не изразява всички тези понятия, нито пък еврейското “мишпат” в Исайя. Правилното значение на κρίσις е, разбира се, “съд”. Но на някои места в Новия завет думата има друго значение, както например в Матей 23:23; Лука 11:42; Деяния 8:33 (от Ис. 53:8), – там κρίσις е поставена във връзка с ἔλεος (милост), πίστις (вяра) и ἀγάπη (любов). Следователно, за да разберем думата, трябва да имаме предвид, че главната цел на съда е да даде подтиснатите правото, поради което κρίνειν в някои случаи е синоним на δικαιοῦν (оправдавам) и паралелно на σώζειν (спасявам), λυτροῦν (очиствам, избелвам) и др. (Пс. 139:13; Ис. 1:17, 28:17, 33:5; Йер. 5:28, 22:16). Като вземем предвид всичко това, можем да тълкуваме въпросното пророчество като “ще възвести на народите правда” или “справедливост”.