Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
Втора книга Моисеева – Изход – глава 29 – стих 32
и нека Аарон и синовете му изяждат месото на тоя овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,
Първа книга Царства – глава 21 – стих 6
И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове.
От Марка свето Евангелие – глава 2 – стих 26
Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 4
Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?
Проф. А. П. Лопухин
При Марк и Лука случката е предадена по същия начин, с малка разлика в израза, която обаче не променя смисъла на речта. В отговора си на фарисеите (καὶ ἀποκριθείς – Лука) Спасителят се позовава на добре известната история, разказана в 1 Цар. 21:2-6, за това как Давид, бягайки от Саул, дошъл в Номба, където тогава била скинията (Шенкел), и помолил свещеника Ахимелех (така в еврейския текст, при Седемдесетте стои Авимелех, а не Авиатар, както в Марк 2:26) да даде на него и на тези, които били с него, хляб, защото всички били гладни.
Интересно е, че свещеникът Ахимелех, откликвайки на молбата на Давид, се усъмнил в нейната легитимност, но не защото било събота (1 Цар. 21:4). Някои обаче смятат, че срещата на Давид с Ахимелех се е състояла в събота и че новоизпечените хлябове от приноса току-що са били поставени на масата в скинията. В доказателство на това те се позовават на 1 Цар. 21:6 (срв. Левит 24:8). Както и да е, нарушението на закона не се състои в това, че хлябовете са дадени на Давид в събота, а в това, че те са свещени и не могат да се ядат от миряните, а само от свещениците. Спасителят посочва незаконността на Давидовата постъпка по-ясно от Ахимелех, а именно Законът не позволяваше на Давид да яде хлябовете, защото само свещениците можеха да ги ядат, към които не принадлежеше нито самият Давид, нито хората му. Действието на Давид е нарушение не на закона за съботата, а на закона за храма и скинията.
Но Спасителят реагира тук като равен към равен, или на принципа на равностойността. Храмът и съботата са били равностойни, или равни по святост. Въз основа на общоприетото тълкуване на Лука 6:1 на израза σαββάτῳ δευτεροπρώτῳ се смята, че в деня, в който учениците са преминали през засетите ниви, 21-ва глава от Първа книга Царства е била дневно зачало (текст, определен за богослужебно четене). Но, казва Алфорд, не може да се докаже, че тогава еврейският календар е започнал да съществува във вида, в който го имаме сега.